Майка ми прехвърли цялото си имущество на дъщеря си преди пет години. Винаги е казвала, че дъщеря, а не син трябва да гледа майка на стари години.
Елена се омъжи успешно и от няколко години живее в чужбина. Там тя има собствен живот: съпруг, деца, семейство. Тя няма да се връща у дома, тя е доволна от всичко.
Междувременно майка ми доста остаря. Тя вече е на 70 и не може да прави почти нищо без чужда помощ.
Тъй като Елена идва в селото само веднъж годишно, а миналата година изобщо не дойде, майка ми започна да моли жена ми, нейната снаха, да се грижи за нея.
Тъй като живеем в едно село, майка ми предложи на Ина златни бижута, останали от младостта й, и половината от пенсията си. Тя помоли жена си да я разбере и да се съгласи, защото сега има нужда от помощ и подкрепа.
Ина веднага отказа.
„Намери някой за половината от пенсията“, каза тя. – И виж грижите, които ще ти осигурят за 300 лева.
Разбирам жена си, затова не й казах нито дума. По едно време майка ми реши да бъде по-хитра и даде всичко на дъщеря си. И сега иска да се грижи за нея срещу 300 лева.
Мама разбира много добре колко струва грижата за непознат. За тия пари и на село никой няма да я погледне. Но се надява жена ми като роднина да се грижи добре за нея. Ина обаче не иска.
Може би мама е осъзнала грешката си, но сега нищо не може да бъде върнато. Нека се обади на Елена, собствената си дъщеря, и да й напомни за нейната съвест.
