Точно след месец се навършва една година от инцидента в Лясковец, при който бе застрелян командосът Емил Шарков, а трима негови колеги бяха ранени в неуспешен опит да бъде задържан за психоекспертиза 53-годишният Петко Петков.След злополучната акция бяха образувани две проверки на инспектората. Те завършиха с предложение да бъдат дисциплинарно наказани двама служители от полицията във Велико Търново, които в деня преди операцията имали задача да заснемат тайно къщата на обекта, но допуснали да бъдат видени от него.
Запознати и с двете вътрешни проверки, обаче твърдят, че инспекторатът си е свършил работата твърде формално, не е стигнал до точните причини за провала на акцията и до конкретните виновници за това, пише "168 часа".
Пораждат се силни съмнения, че голяма част от документацията за подготовката на операцията е изфабрикувана след трагичната развръзка и което е най-притеснително - че множеството тактически грешки, довели до смъртта на Шарков, не са ясно посочени и анализирани, за да не бъдат повтаряни в бъдеще.
Така и не се разбира защо всъщност баретите са пратени в Лясковец с единствения вариант за "рисково задържане", без дори да се направи опит за преговори с Петков.
За първи път майката на загиналия командос разказва в подробности какво точно се е случвало в къщата по време на операцията и задава въпроси, на които министерството упорито не дава отговор.
- Г-жо Рибчева, кога и как разбрахте, че синът ви Емил Шарков е убит при полицейската операция в Лясковец?
- В късния следобед на14 март дъщеря ми се обади по телефона и ми каза, че се е случило нещо много лошо. Аз веднага я попитах: С Емо нещо ли ? Тя каза: Да. Питам: В службата ли? Тя казва: Да. Въпреки това пак не допусках най-лошото. Почнах да я питам: Ще се оправи ли? Ще се оправи ли? Тя каза: Не. Исках да отида веднага да го видя, обаче ми казаха, че не може, защото не е приготвен. Казах, че искам да видя ранените момчета, защото тогава се разпространяваше версията, че Емо е загинал, спасявайки животите им. Обясниха ми, че при тях също има охрана и не се допускат хора. Малко се учудих защо точно от мен трябва да ги пазят. Впоследствие разбрах, че тях всъщност са ги пазили от журналисти и от всякакво друго любопитство, докато сработят извинителните версии.
- Оказа се, че тази първоначална версия не е вярна ли?
- Когато се случи това нещастие, първото, което ми хрумна, бе, че
баретите не ги застрелват така. Те са тренирани, обучени хора. Освен това не можех да разбера каква е тази тактика, която са прилагали в Лясковец, какви са тези действия - да се съберат четири човека на една тераса като пушечно месо. Още тогава ми мина през акъла, че има нещо страшно сбъркано в тази работа. Не можеше да е нормално и логично да се стигне до това нещо.
- Защо смятате така?
- Още в първите новини по случая, които гледах, чух много странни неща. Например главният секретар бил казал пред журналисти, че в акцията бил загубил личен приятел. Първо ми направи впечатление колко несериозно е това в една такава драматична ситуация ти намесваш нечии лични отношения. И си помислих веднага - виж този човек как се присламчва към групичката на опечалените
Той трябва да бъде от другата страна - от тези, които дават обяснение защо така се е получило. Да каже кой и какви отговорности носи. А той се присламчва към групичката на опечалените: Аз съм загубил приятел. Извинявай, ти си главният секретар, ти си най-висшестоящият виновен за това, а той - бил загубил личен приятел.
- Каква е истината? Били ли са приятели Емил и главният секретар?
- Те са постъпили заедно в отряда, но аз в интерес на истината никога не съм чувала нищо от Емо за него. Били трима човека в една стая. Аз другото момче го познавам, даже Емо му беше кум на сватбата, но за Светлозар Лазаров вкъщи не сме чували никога и нищо от сина ми за него. След около седмица чух добавка от главния секретар - че с Емо били семейни приятели.
- И това ли не е вярно?
- И това. Дори в периода, за който Лазаров говори, той не е бил с дъщерята на Камен Пенков, за която е женен в момента. Е, това вече е прекалено. Всеки в този момент започва да се съмнява защо този човек толкова изтъква личните си отношения със сина ми.
- Защо според вас?
- За да се включи в групата на опечалените, да спечели обществено съжаление и към него да се отнасят като към един пострадал, а не като към длъжностно лице, отговорно за случилото се.
- При вас кога дойде някое официално лице от отряда или от МВР, което да ви съобщи какво точно се е случило със сина ви?
- Абсолютно никой не е говорил с мен. Единствено на погребението, когато се поднасяха съболезнованията, главният секретар започна да ми говори, да ме поздравява, че съм майка на герой, че съм възпитала такъв човек. Страшно лигаво. И аз му казах: Вижте какво, нищо специално не съм направила по отношение на изграждането на Емо като личност. И двете ми деца са расли като нормални хора. Тогава той си млъкна и толкова. Но никой не дойде да ми каже: Ти майка ли си? Куче ли си? Каква си? С твоя син нещата се случиха така... А аз имах нужда да зная какво точно е станало с него. Ако детето ти загине в катастрофа, научаваш обстоятелствата, ако е болно, знаеш как са се развили нещата, тука абсолютно нищо. Това страшно много ми тежеше и нещо отвътре ме тикаше да търся истината. Същевременно ми беше неудобно да подпитвам, но като минаха два месеца, малко по малко се намериха хора, които започнаха да ми разказват какво се е случило. Приятели ми доведоха бивши колеги на Емо, настоящи и такива, които са участвали в същата акция.
- Какво разказаха тези хора? Какво се е случило във фаталния ден в Лясковец?
- Ще започна малко по-отдалече. В Лясковец наистина е имало проблем с този човек, но това е бил един обикновен битов проблем. Ще ви дам един пример с мен самата. Когато се случи нещастието с Емо, ходих да помагам, като извеждам кучето им. Една сутрин съм го извела навън в празно поле между блоковете, когато чувам викове от една тераса: Ей, ти там! Това е детска площадка, махни това куче оттам! Ей, сега ще извадя макаровия и ще те направя на решето! Не издържах накрая и му отговорих: Айде, извади макаровия да ме направиш на решето! Ще ми направиш една голяма услуга! След малко излезе и жена му и тя започна да ми вика. А аз само минавам оттам с кучето. Да не говорим, че се отнасям отговорно към разходката на кучето от хигиенна гледна точка. После вкъщи им казвам - вижте какво съвпадение с историята от Лясковец. Аз сега искам да постъпя правилно. Какво да направя? Ако си мълча, ще градира някакъв конфликт с мъжа с Макаровия и след 4 години ще дойде главният секретар Светлозар Лазаров с баретите, да бъде изпозастреляна още някоя и друга барета.
- Просто битов ли е бил поводът за акцията в Лясковец?
- Да. Битов случай. Като впоследствие, вече след инцидента, е измислено, че моментът е бил много сериозен и се е наложила операцията с участие на баретите. Но това е един въпрос, на който аз все още не мога да намеря отговор. Какво точно е наложило операцията да се проведе на тази дата? Защо? Дори писмото на стрелеца, което се тълкува като заплашително, е получено седмици по-рано.
- Официалният отговор е, че през това време е била подготвяна операцията.
- Да, през цялото това време е имало съвещания - един път с участието на барети, друг път с психолози от института на МВР, трети път с полицаи от Велико Търново, четвърти път - без тях. Най-странното е, че няма протоколи от разговорите по време на тези срещи. Реално няма план за действие. Сякаш през цялото време се говори за нещо, което обаче никой няма желание да финализира.
- Нека се върнем на акцията. Какво се е случило там?
- Първо подходът при операцията е бил много грешен. Можело е всичко да се проведе без агресия и без жертви. Баретите явно са си мислели, че ще отидат там, ще влязат през прозорците и ще хванат човека, за да го предадат на психиатрична експертиза. И едва ли не те са били изненадани, когато това не се е случило.
- Първо те не са могли да отворят външната врата на къщата...
- Да, това е била желязна врата, която се отваря навън.
- Те това не са ли го знаели предварително?
- Да. Знаели са. Двамата полицаи от Търново, единствените уволнени заради инцидента, са махнати точно защото са отишли преди това да заснемат къщата с камера, за да се видят какви са подстъпите към нея. Този човек обаче ги е видял и си е направил извод, че ще го атакуват на другия ден - това е официалната версия, - и затова ги е чакал въоръжен в засада.
- Как точно се е развило действието при акцията?
- Екипите са били няколко. Единият е бил на входната врата, вторият - на по-ниската тераса, а третият - на по-високата.
Трябвало е трите екипа да нахлуят едновременно, като сигналът за атаката е трябвало да бъде стрелба отвън с халосни патрони. Започват да стрелят с халосни патрони, но вместо да изненадат човека, го събуждат.
- Официалната версия е, че той ги е чакал вътре въоръжен и барикадиран.
- Точно така. Но в момента на акцията той не ги е чакал отвътре с оръжието в ръка. Неизвестен факт е, че през цялото време на операцията той е бил бос. Не смятате ли, че един човек, който има намерение да отблъсква въоръжена атака, както се опитват да ни убедят, поне ще се обуе.
- А кой е измислил плана атаката да започне със стрелба с халосни патрони?
- Командирът на отряда Гайков и помощниците му.
- Да се върнем на акцията...
- След стрелбата с халосни патрони баретата до Емо е казал: Тръгваме! И те са качили стълбата, за да се прехвърлят на терасата. Качват се на тази миниатюрна тераса - трима-четирима човека с униформи, оборудване, каски, щитове, оръжие.
Направо са били като сардели там, като риби в консерва. Този човек само защото не е имал ориентация или желание да ги изпозастреля, само заради това не са пострадали повече хора.
- Какво се случва после?
- Те се качват на терасата със следната задача. Планът е бил да счупят едновременно прозорците и вратата, да нахлуят в къщата от три места и да го хванат в леглото. Тук идва другата слабост при подготовката на тази операция. Оказва се, че къщата е имала много повече помещения, отколкото те са очаквали. И те въобще не знаят къде се е намирал в този момент човекът. Аз се хванах и изчетох една специална книга, която е издал командирът на отряда Гайков, която се казва „Тактика на специалните операции".
- Какво пише там?
- Там е казано, че първо трябва да се локализира мястото на обекта, който трябва да бъде заловен. А в Лясковец пращат баретите, които не знаят не само в коя част на помещението е този човек, те дори не знаят в кое точно помещение се намира той. Дори не са имали актуална план-схема на къщата - къде има коридор, къде стая, къде стълбище.
- Какво се случва след старта на операцията?
- Оказва се, че не само не могат да отворят външната врата, но не могат да счупят и прозорците от терасата, защото отвън има заварени радиатори. Вратата на терасата също не може да се отвори, защото отвътре има залостени неща и в крайна сметка баретите не могат да нахлуят заедно. Със закъснение успяват да открехнат вратата и през този тесен отвор започват да влизат един по един в къщата. В един момент го виждат, че се движи в коридора, въоръжен с пушка, и тика майка си. Първо я скрива в банята.
- Те, като го виждат, как реагират?
- Той започва да стреля по тях. И те тръгват да се връщат към терасата. Тогава ранява първата барета. Тук искам да кажа, че и барети са ми обяснили, че когато по време на операция настъпи такъв обрат, се променя тактиката на акцията. Тогава обаче Гайков заповядва:
Да влиза и вторият екип! Да, обаче този човек успява да рани барета и втория екип. Той буквално е притичвал по коридора - стреля по единия екип, тича от другата страна и стреля и по втория екип. Така ранява втора барета.
- Те не отвръщат ли на огъня?
- Те също стрелят по него, но много хаотично. Там първо е било тъмно, висели са завеси, чаршафи. Те не са имали видимост. Всичко се прави в тъмнината. Отвътре той ги е виждал много по-ясно като силуети на фона на външната светлина. А те не са виждали
нищо и са стреляли напосоки, откъдето идва стрелба. В този момент те са успели да го ранят, но по-късно става ясно, че към момента въобще не са разбрали това нещо. След като вече има ранен и от втория екип, който атакува от по-високата тераса, и те също се оттеглят назад. В този момент не е ясно по каква точно причина този човек си избира да отиде към по-ниската тераса, където е синът ми, и извиква: Майка ми е ранена! Искам да се предам! Тогава Емо му извиква: Хвърли оръжието! Да ти виждам ръцете! Никой няма да стреля по теб! Приближи се към терасата!.
За първи път майката на загиналия командос разказва в подробности какво точно се е случвало в къщата по време на операцията и задава въпроси, на които министерството упорито не дава отговор.
- Г-жо Рибчева, кога и как разбрахте, че синът ви Емил Шарков е убит при полицейската операция в Лясковец?
- В късния следобед на14 март дъщеря ми се обади по телефона и ми каза, че се е случило нещо много лошо. Аз веднага я попитах: С Емо нещо ли ? Тя каза: Да. Питам: В службата ли? Тя казва: Да. Въпреки това пак не допусках най-лошото. Почнах да я питам: Ще се оправи ли? Ще се оправи ли? Тя каза: Не. Исках да отида веднага да го видя, обаче ми казаха, че не може, защото не е приготвен. Казах, че искам да видя ранените момчета, защото тогава се разпространяваше версията, че Емо е загинал, спасявайки животите им. Обясниха ми, че при тях също има охрана и не се допускат хора. Малко се учудих защо точно от мен трябва да ги пазят. Впоследствие разбрах, че тях всъщност са ги пазили от журналисти и от всякакво друго любопитство, докато сработят извинителните версии.
- Оказа се, че тази първоначална версия не е вярна ли?
- Когато се случи това нещастие, първото, което ми хрумна, бе, че
баретите не ги застрелват така. Те са тренирани, обучени хора. Освен това не можех да разбера каква е тази тактика, която са прилагали в Лясковец, какви са тези действия - да се съберат четири човека на една тераса като пушечно месо. Още тогава ми мина през акъла, че има нещо страшно сбъркано в тази работа. Не можеше да е нормално и логично да се стигне до това нещо.
- Защо смятате така?
- Още в първите новини по случая, които гледах, чух много странни неща. Например главният секретар бил казал пред журналисти, че в акцията бил загубил личен приятел. Първо ми направи впечатление колко несериозно е това в една такава драматична ситуация ти намесваш нечии лични отношения. И си помислих веднага - виж този човек как се присламчва към групичката на опечалените
Той трябва да бъде от другата страна - от тези, които дават обяснение защо така се е получило. Да каже кой и какви отговорности носи. А той се присламчва към групичката на опечалените: Аз съм загубил приятел. Извинявай, ти си главният секретар, ти си най-висшестоящият виновен за това, а той - бил загубил личен приятел.
- Каква е истината? Били ли са приятели Емил и главният секретар?
- Те са постъпили заедно в отряда, но аз в интерес на истината никога не съм чувала нищо от Емо за него. Били трима човека в една стая. Аз другото момче го познавам, даже Емо му беше кум на сватбата, но за Светлозар Лазаров вкъщи не сме чували никога и нищо от сина ми за него. След около седмица чух добавка от главния секретар - че с Емо били семейни приятели.
- И това ли не е вярно?
- И това. Дори в периода, за който Лазаров говори, той не е бил с дъщерята на Камен Пенков, за която е женен в момента. Е, това вече е прекалено. Всеки в този момент започва да се съмнява защо този човек толкова изтъква личните си отношения със сина ми.
- Защо според вас?
- За да се включи в групата на опечалените, да спечели обществено съжаление и към него да се отнасят като към един пострадал, а не като към длъжностно лице, отговорно за случилото се.
- При вас кога дойде някое официално лице от отряда или от МВР, което да ви съобщи какво точно се е случило със сина ви?
- Абсолютно никой не е говорил с мен. Единствено на погребението, когато се поднасяха съболезнованията, главният секретар започна да ми говори, да ме поздравява, че съм майка на герой, че съм възпитала такъв човек. Страшно лигаво. И аз му казах: Вижте какво, нищо специално не съм направила по отношение на изграждането на Емо като личност. И двете ми деца са расли като нормални хора. Тогава той си млъкна и толкова. Но никой не дойде да ми каже: Ти майка ли си? Куче ли си? Каква си? С твоя син нещата се случиха така... А аз имах нужда да зная какво точно е станало с него. Ако детето ти загине в катастрофа, научаваш обстоятелствата, ако е болно, знаеш как са се развили нещата, тука абсолютно нищо. Това страшно много ми тежеше и нещо отвътре ме тикаше да търся истината. Същевременно ми беше неудобно да подпитвам, но като минаха два месеца, малко по малко се намериха хора, които започнаха да ми разказват какво се е случило. Приятели ми доведоха бивши колеги на Емо, настоящи и такива, които са участвали в същата акция.
- Какво разказаха тези хора? Какво се е случило във фаталния ден в Лясковец?
- Ще започна малко по-отдалече. В Лясковец наистина е имало проблем с този човек, но това е бил един обикновен битов проблем. Ще ви дам един пример с мен самата. Когато се случи нещастието с Емо, ходих да помагам, като извеждам кучето им. Една сутрин съм го извела навън в празно поле между блоковете, когато чувам викове от една тераса: Ей, ти там! Това е детска площадка, махни това куче оттам! Ей, сега ще извадя макаровия и ще те направя на решето! Не издържах накрая и му отговорих: Айде, извади макаровия да ме направиш на решето! Ще ми направиш една голяма услуга! След малко излезе и жена му и тя започна да ми вика. А аз само минавам оттам с кучето. Да не говорим, че се отнасям отговорно към разходката на кучето от хигиенна гледна точка. После вкъщи им казвам - вижте какво съвпадение с историята от Лясковец. Аз сега искам да постъпя правилно. Какво да направя? Ако си мълча, ще градира някакъв конфликт с мъжа с Макаровия и след 4 години ще дойде главният секретар Светлозар Лазаров с баретите, да бъде изпозастреляна още някоя и друга барета.
- Просто битов ли е бил поводът за акцията в Лясковец?
- Да. Битов случай. Като впоследствие, вече след инцидента, е измислено, че моментът е бил много сериозен и се е наложила операцията с участие на баретите. Но това е един въпрос, на който аз все още не мога да намеря отговор. Какво точно е наложило операцията да се проведе на тази дата? Защо? Дори писмото на стрелеца, което се тълкува като заплашително, е получено седмици по-рано.
- Официалният отговор е, че през това време е била подготвяна операцията.
- Да, през цялото това време е имало съвещания - един път с участието на барети, друг път с психолози от института на МВР, трети път с полицаи от Велико Търново, четвърти път - без тях. Най-странното е, че няма протоколи от разговорите по време на тези срещи. Реално няма план за действие. Сякаш през цялото време се говори за нещо, което обаче никой няма желание да финализира.
- Нека се върнем на акцията. Какво се е случило там?
- Първо подходът при операцията е бил много грешен. Можело е всичко да се проведе без агресия и без жертви. Баретите явно са си мислели, че ще отидат там, ще влязат през прозорците и ще хванат човека, за да го предадат на психиатрична експертиза. И едва ли не те са били изненадани, когато това не се е случило.
- Първо те не са могли да отворят външната врата на къщата...
- Да, това е била желязна врата, която се отваря навън.
- Те това не са ли го знаели предварително?
- Да. Знаели са. Двамата полицаи от Търново, единствените уволнени заради инцидента, са махнати точно защото са отишли преди това да заснемат къщата с камера, за да се видят какви са подстъпите към нея. Този човек обаче ги е видял и си е направил извод, че ще го атакуват на другия ден - това е официалната версия, - и затова ги е чакал въоръжен в засада.
- Как точно се е развило действието при акцията?
- Екипите са били няколко. Единият е бил на входната врата, вторият - на по-ниската тераса, а третият - на по-високата.
Трябвало е трите екипа да нахлуят едновременно, като сигналът за атаката е трябвало да бъде стрелба отвън с халосни патрони. Започват да стрелят с халосни патрони, но вместо да изненадат човека, го събуждат.
- Официалната версия е, че той ги е чакал вътре въоръжен и барикадиран.
- Точно така. Но в момента на акцията той не ги е чакал отвътре с оръжието в ръка. Неизвестен факт е, че през цялото време на операцията той е бил бос. Не смятате ли, че един човек, който има намерение да отблъсква въоръжена атака, както се опитват да ни убедят, поне ще се обуе.
- А кой е измислил плана атаката да започне със стрелба с халосни патрони?
- Командирът на отряда Гайков и помощниците му.
- Да се върнем на акцията...
- След стрелбата с халосни патрони баретата до Емо е казал: Тръгваме! И те са качили стълбата, за да се прехвърлят на терасата. Качват се на тази миниатюрна тераса - трима-четирима човека с униформи, оборудване, каски, щитове, оръжие.
Направо са били като сардели там, като риби в консерва. Този човек само защото не е имал ориентация или желание да ги изпозастреля, само заради това не са пострадали повече хора.
- Какво се случва после?
- Те се качват на терасата със следната задача. Планът е бил да счупят едновременно прозорците и вратата, да нахлуят в къщата от три места и да го хванат в леглото. Тук идва другата слабост при подготовката на тази операция. Оказва се, че къщата е имала много повече помещения, отколкото те са очаквали. И те въобще не знаят къде се е намирал в този момент човекът. Аз се хванах и изчетох една специална книга, която е издал командирът на отряда Гайков, която се казва „Тактика на специалните операции".
- Какво пише там?
- Там е казано, че първо трябва да се локализира мястото на обекта, който трябва да бъде заловен. А в Лясковец пращат баретите, които не знаят не само в коя част на помещението е този човек, те дори не знаят в кое точно помещение се намира той. Дори не са имали актуална план-схема на къщата - къде има коридор, къде стая, къде стълбище.
- Какво се случва след старта на операцията?
- Оказва се, че не само не могат да отворят външната врата, но не могат да счупят и прозорците от терасата, защото отвън има заварени радиатори. Вратата на терасата също не може да се отвори, защото отвътре има залостени неща и в крайна сметка баретите не могат да нахлуят заедно. Със закъснение успяват да открехнат вратата и през този тесен отвор започват да влизат един по един в къщата. В един момент го виждат, че се движи в коридора, въоръжен с пушка, и тика майка си. Първо я скрива в банята.
- Те, като го виждат, как реагират?
- Той започва да стреля по тях. И те тръгват да се връщат към терасата. Тогава ранява първата барета. Тук искам да кажа, че и барети са ми обяснили, че когато по време на операция настъпи такъв обрат, се променя тактиката на акцията. Тогава обаче Гайков заповядва:
Да влиза и вторият екип! Да, обаче този човек успява да рани барета и втория екип. Той буквално е притичвал по коридора - стреля по единия екип, тича от другата страна и стреля и по втория екип. Така ранява втора барета.
- Те не отвръщат ли на огъня?
- Те също стрелят по него, но много хаотично. Там първо е било тъмно, висели са завеси, чаршафи. Те не са имали видимост. Всичко се прави в тъмнината. Отвътре той ги е виждал много по-ясно като силуети на фона на външната светлина. А те не са виждали
нищо и са стреляли напосоки, откъдето идва стрелба. В този момент те са успели да го ранят, но по-късно става ясно, че към момента въобще не са разбрали това нещо. След като вече има ранен и от втория екип, който атакува от по-високата тераса, и те също се оттеглят назад. В този момент не е ясно по каква точно причина този човек си избира да отиде към по-ниската тераса, където е синът ми, и извиква: Майка ми е ранена! Искам да се предам! Тогава Емо му извиква: Хвърли оръжието! Да ти виждам ръцете! Никой няма да стреля по теб! Приближи се към терасата!.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
