Бездомници са създали в шахтите свои домове. Там се хранят, там спят и там отглеждат децата си.
Общата съдба събира Емил с рускинята Елена. Преди 20 години тя идва в страната ни по любов и отново заради любов остава на улицата, изхвърлена от бившия си съпруг. Жената разказва, че в шахтата, където живеят няма плъхове, защото не издържат на условията. Казва, че само хората могат да оцелеят при тези условия.
Там живее и малко дете, чиято майка е в затвора и се отглежда от баща си. Въпреки мизерията всички успяват да се къпят на място, благодарение на това, че са в шахта на "Топлофикация" и успяват да отклонят топла вода.
Бащата споделя, че малкото момче не боледува и отдава това на мястото, където живеят. Момчето в момента е на 8 години, а в подземието живеят от 5 години.
В шахтата има йерархия и по този начин цари разбирателство. Всички носят храна, която се споделя и в това отношение живеещите са изключително задружни. На фона на потресаващата мизерия хората са си сложили перде и не намират това за нередно, въпреки, че нямат прозорец.
Едно от малкото удоволствия в живота на Елена и нейните съквартиранти е хубавото време, когато могат да излязат от шахтата и да приготвят храната си навън. С падането на вечерта подземните обитатели се връщат в шахтата.
Героите на шахтата живеят ден за ден, дори минута за минута. Животът им се е превърнал във въпрос на късмет... чистата случайност да оцелееш още един ден.
