Малко момченце всеки ден бягаше от дома си, за да отиде на гробищата. Един ден неочаквана среща промени живота му:

Социалните служби са може би последната инстанция, с която всеки от нас би искал да се сблъска. Когато става дума за деца, страдащи от малтретиране и друг вид потисничество в семействата си, сърцето ни се свива от болка. Но винаги има светлина в края на тунела – ние вярваме в това. Нека днешната история бъде ярко потвърждение за това. Ще ви разкажем историята на малкия Михаил и неговите нови роднини.

Социалните

Майката на Мишо почина преди малко по-малко от година. 8-годишното момченце остана да живее при втория си баща, тъй като не познаваше други роднини. Трябва да кажем, че детето така и не успя да развие топли отношения с настойника си. Андрей, дори докато съпругата му бе жива, често изливаше гнева си върху момчето, смятайки го за своя тежест. А какво да кажем за времето след смъртта на жената...

Кавгите, крясъците и постоянните критики към Михаил бяха нещо обичайно в дома. Така той просто се затвори в себе си и така и не се сприятели с никого. Пастрокът не позволяваше на доведения си син да ходи и да се "скита" по улиците без работа. „Седни и си напиши домашното“, казваше Андрей със заплашителен глас, щом момчето се върнеше от училище.

Мишо живееше в родното село на майка си, където вторият му баща го бе завел след кончината й. Андрей загуби работата си и задлъжня, така че трябваше да продаде апартамента на жена си в града. Сега те живееха в малка селска къща, където младият мъж често си позволяваше да пийва с приятелите си. В такъв момент той заключваше момчето в стаята му с ключ, за да не му пречи.

Но Мишо отдавна бе свикнал с това. Обикновено той излизаше от къщата през прозореца и бягаше в двора на църквата, където бе погребана майка му, за да я посети. Понякога момчето й носеше подаръци. Но най-често то просто седеше до надгробната плоча и разказваше за случилото се през деня: „Мамо, много ми липсваш. Чичо Андрей не ме обича, чувствам го. Понякога наистина се страхувам, когато съм около него."

Фатална среща

Веднъж, по време на едно от тези малки бягства до двора на църквата, Мишо срещна там възрастна жена. Тя много приличаше на майка му и това силно го заинтригува. Непознатата не очакваше да срещне дете на това място, беше ясно, че и тя е дошла да посети починал близък.

Мишо проговори пръв: „Познаваш ли майка ми? Толкова много приличаш на нея!" Жената си пое дълбоко дъх и отговори: „Мишо, приличам на майка ти, защото тя е моя дъщеря. Аз съм твоята баба! Момчето си пое дъх. Той не знаеше почти нищо за роднините си. Помнеше само, че майка му никога не искаше да му разказва за миналото си.

Но се оказа, че цялата история е много трагична. Когато Миша бил на 2 години, майка му се влюбила в друг мъж, Андрей. Тя напуснала съпруга си (бащата на Михаил) и заминала с новия си любовник. Бабата и чичото на момчето разубеждавали жената от такава необмислена постъпка. Но тя изгорила всички мостове и спряла да общува с всичките си роднини. Не ги допускала и до сина си.

От 2-годишна възраст Миша израстна заобиколен само от майка си и втория си баща. Той просто не знаеше, че има други роднини. Люба Петрова (бабата на Михаил) много нежно и сдържано разказа всичко на внука си. Не искаше да го плаши. Но това така и не се случи, защото момчето веднага усети, че може да се довери на тази жена.

План за спасяване на Мишо

Люба Петрова сподели плана си с момчето: „С чичо ти много пъти се опитвахме да се свържем с теб, но Андрей винаги забраняваше. Разбрах, че единственото решение са Социалните. Но това изисква някои предпоставки. Кажи ми, пастрокът ти държи ли се добре с теб?

И тогава Мишо започна да плаче и баба му веднага разбра всичко. Първо се обърна за помощ към адвокат, който й обясни какво да прави. Жената разбра, че предстоят много трудности. Въпреки това срещата с внука й и ужасните му истории за втория му баща й дадоха увереност, че всичко със сигурност ще се получи.

А ние стискаме палци момчето да намери път към роднините и любовта, която заслужава, с помощта на съответните служби!