Малкото момче знаеше, че приятелят му никога няма да ходи отново. Но това, което то направи след това, накара баща му да плаче!

Беше му много трудно да разбере, защо то не може да лети.
 
Зоопаркът имаше птици, които са много по-големи, отколкото е той, но те могат да летят.
 
"Защо не мога да летя?" - мислеше си то. "Нещо не е наред с мен?" - казваше си момчето.
 
Имаше още едно малко момче, което беше инвалид. То винаги искаше да може да ходи и да тича като другите малки момчета и момичета. "Защо не мога да бъда като тях?" - то често се питаше.
 
Един ден по-малкото сираче, което искаше да лети като птица, избяга от сиропиталището. То се приближи до парка, където видя момчето, което не може да ходи, да си играе в пясъчника. То отиде до малкото момче и го попита, дали иска някога лети като птица.
 
"Не" - каза то. "Аз винаги съм искал да ходя и да тичам като другите момчета и момичета."
 
"Това е много тъжно," - каза момченцето, което искаше да лети.
 
"Мислиш ли, че можем да бъдем приятели?" -попита то малкото момче в пясъчника.
 
"Разбира се," - каза малкото момче.
 
Двете малки момчета играха в продължение на часове. Те правиха пясъчни замъци и издаваха смешни звуци. Звуци, които ги караха да се смеят. Тогава бащата на малкото момче дойде с инвалидна количка, да вземе сина си. Малкото момче, което винаги искало да лети, изтича до бащата на момчето и прошепна нещо в ухото му.
"Всичко ще бъде наред", каза мъжът.
 
Малкото момче, което искаше да лети като птица изтича до новия си приятел и каза: "Ти си моят единствен приятел, и ми се иска да направя нещо, така че да можеш да ходиш и да тичаш, като другите малки момчета и момичета , но не мога. Но мога да направя нещо друго за теб. "
 
Малкото сираче се обърна и каза на новия си приятел, да се качи на гърба му. Тогава то започва да тича през тревата. Тичаше по-бързо и по-бързо, носейки малкото момченце на гърба си ... Беше му по-трудно да тича в парка, но то се опита да запази темпото.
 
Скоро вятърът се плъзна по лицата на двете момчета.
 
Бащата на момченцето започна да плаче, докато гледаше как красивият му син размаха ръце нагоре и надолу на вятъра, като през цялото време крещеше на висок глас: "Летя татко, аз летяяя!"