Мамо, какво правиш? – попитах, без още да отварям очи, усещайки как одеялото ме дръпна, оставяйки ме напълно открита.

След като свекърва ми затвори вратата след себе си, аз легнах с глава в ръцете си. Сънят определено няма да се върне. Извадих телефона си, за да проверя часа: 7:10.

Тялото ми, настроено на нощен режим, протестира, напомняйки ми, че съм заспала само преди три часа след поредната нощна смяна.

„Какво трябва да направя?“ – помислих си аз, обличах халат и се запътих към кухнята да си направя кафе.

Преди две седмици се нанесохме със съпруга ми в апартамент след боядисване. Беше на същата стълбищна площадка като апартамента на майка му. Свекърва ми наистина ни помогна с покупката - това е вярно.

Апартаментът е купен по време на брака, но е записан на името на съпруга ми, тъй като той и майка му са дали парите. Но знаете ли, вече започвам да се съмнявам дали изобщо имам нужда от този апартамент. Всичко, което се случва, предизвиква у мен буря от емоции и не знам как да се справя с това.

Аз съм пълен нощен бухал и имам нощна работа. Работя в международна компания и смените ми са нощни. Съпругът ми Никола тръгва за работа в шест сутринта.

Разбира се, не му приготвям закуска. Майка му не харесва много това. Тя ни гостуваше цяла седмица и ми изнасяше лекции. Казах й да не се меси, ние с Никола бяхме доволни от всичко. Съпругът ми ме подкрепи. Но скоро започнаха да се случват странни неща.

Едва пуснах кафемашината, когато вратата се отвори и в хола влезе моята свекърва Елена. В ръцете си държеше кутия бисквити.

- Добро утро, снахо! – каза тя с прекалено весел тон. - Виждам, че вече не спиш. Ето, донесох ви лакомства.

- Добро утро – отговорих студено, без дори да се обърна.

- Дори няма да ми благодариш? Добре, как спиш нощем? Сигурно ти е неудобно, когато съпругът ти ходи на работа гладен, а ти спиш?

Поех си дълбоко въздух. Честно казано, вече нямах сили да обяснявам всеки път едно и също.

– Никола и аз сме доволни от всичко. -Съгласихме се, отвърнах спокойно.

- Но това не ме устройва, прекъсна я тя, сядайки на масата. - Как така жената не готви закуска на съпруга си? Що за семеен живот е това?

Мълчах, знаейки много добре, че всяка дума, която кажа, само ще влоши ситуацията. Но вътре в мен имаше буря.

Елена дълго седеше в кухнята и разказваше как по нейно време жените били трудолюбиви, уважавали традициите и съпрузите си. Когато тя най-накрая си тръгна, не знаех да плача ли или да се смея.

Вечерта, когато Никола се върна от работа, реших да му разкажа всичко.

- Слушай, това вече не е смешно. Днес майка ти отново нахлу в спалнята ни, дръпна одеялото от мен и каза, че ме учи да ставам рано. Това не е нормално!

Никола въздъхна уморено, прокарвайки ръка по лицето си.

- Ще говоря с нея, Али. обещавам

- Ти вече го каза, но това не промени нищо. Сега тя вярва, че може да се намеси в живота ни. Не издържам повече.

- Знам, че тя може да бъде малко обсебваща, но тя ни купи този апартамент.

- И какво? Сега трябва да търпя всичко това! – гласът ми стана по-висок.

Никола мълчеше. Тази тишина ми се стори най-ужасна.

На следващата сутрин всичко се повтори. Одеялото отново изчезна, а свекървата стоеше на прага и се смееше:

- Как ти харесва този будилник?

Не можех да го сдържам повече.

– Елена, това е нашият дом и ти нямаш право да се държиш така.

Усмивката й веднага изчезна. Тя присви очи и каза:

- Леле, колко смело! Ако не бях аз, сега щеше да живееш под наем.

Едва не избухнах, но с мъка се овладях. Когато свекърва ми си отиде, аз седнах и написах съобщение на съпруга си:

„Трябва да проведем сериозен разговор. Или ще разрешиш тази ситуация, или не виждам как можем да живеем заедно в такива условия. Или може би изобщо ще бъдем заедно.”

Сега седя и чакам отговора му. Ще вземе ли моята страна? Или ще си остане мамино синче?

Какво трябва да направя Може би трябва да помислите за наемане на друг апартамент, да настоявате да се преместите и да започнете всичко отначало?

Или да се реши на драстична стъпка – да подаде молба за развод и да избяга от това семейство?

Очаквам с нетърпение вашите съвети или поне външна перспектива. Благодаря предварително на всички!