Мамо, моля те, ела! Умолявам те.. гласът на сина прозвуча толкова безпомощно и разтревожено, че сърцето на Клавдия щеше да се пръсне

- Не може да се справи!? - изненадано попита Клавдия. - С какво? Болна ли е?

- Не знам, мамо, Велин едва успя да сдържи емоциите, които го завладяха. Дори разстоянието от петстотин километра не попречи на майката да почувства това. - Струва ми се, че нещо не е наред с главата.

Клавдия се намръщи, спомняйки си себе си две седмици след раждането на големия си син. Нямаше време за емоционални тревоги: Бебето изискваше внимание всяка минута. Освен това имаше съпруг, болна майка, баба, която се нуждаеше от грижи. Тогава тя не се чудеше дали се справя. Просто трябваше да го направи.

- Е, какво става с теб? - повтори въпроса си тя. Синът се поколеба и след това, без да му даде възможност да го прекъсне, заговори бързо:

- Ани не иска да се грижи за детето. Тя не взима Анточо на ръце, не го къпе, не се резхожда с него. Тя плаче през цялото време и не иска да го докосне. Изглежда... изглежда, че тя не го обича. Мамо, какво да правя?

- Как го храни? - Сви се сърцето на Клавдия.-Какво яде детето?

- Аз приготвям адаптираното мляко и го храня сам“, трепереше гласът на сина.-Сигурно ще кажеш, че така не бива, но няма друг начин.“

Клавдия не задаваше повече въпроси. Тя се втурна към гишето на гарата, купи билет за най-скорошния влак, предупреди колегите си за принудителния си отпуск и отиде да види сина си.

Тя не спа цяла нощ, спомняйки си последния път, когато видя Ани. Тогава, след като я изписаха от родилния дом, снахата изглеждаше малко объркана, но Клавдия не можеше да си представи такова нещо като пълен отказ да се грижи за детето.

Велин я посрещна на гарата. Беше блед и отслабнал.

- Как е Ани? На кого остави Антон?

- Тъщата пристигна – отговори кратко синът. - Но това за нея е подвиг. Тя веднага каза, че няма да се грижи за внука си.

У дома Клавдия взе Антончо, нахрани го с адаптирано мляко, смени му памперса и го сложи да спи. Ани се появи само веднъж - бледа, с безразлично изражение на лицето.

Два дни по-късно Клавдия предложила на сина си:

- Може би трябва да заведем Ани на лекар?

- Не иска - уморено отговори Велин. - Тя изобщо не се нуждае от нищо.

Когато синът й си тръгна по работа, Клавдия намери Ани в спалнята. Младата жена погледна отражението си в огледалото и се разплака. Виждайки свекърва си, тя панически дръпна халата си и се обърна.

- Какво стана, Ани? - тихо попита Клавдия.

- Мразя се, изхлипа снахата. - Виж на какво приличам: стрии, корем, гърди...

Клавдия я потупа по рамото.

- Родила си дете, променила си се. Това е естествено. С времето всичко ще се възстанови.

- Мислех, че майчинството е щастие, но се чувствам нещастна!

Клавдия излезе, оставяйки Ани сама с детето. Връщайки се вечерта с Велин, видя Ани да спи, прегръщайки Антончо.

- Какво й става? - попита Велин шепнешком.

- Всичко е наред, усмихна се Клавдия. - Тя стана майка.

Сега можеше да се прибере у дома, знаейки, че всичко ще се нареди.