Един ден Маргарита предложи на съпруга си:
- Вики, да отидем на село? Така или иначе няма да можем да отидем на море, а до края на отпуската ми остават още две седмици.
Тя нямаше време да довърши, когато Виктор я прекъсна:
– Какво има да се прави в твоето село? Не са ти останали роднини там. Защо да ходя там?
„Не ми позволяваш да ти обясня“, въздъхна Марги тежко.
- Марги, хрумна ти идея! Заради някаква мечта, влачейки се бог знае къде? Не е наблизо. Не, никъде няма да ходим.
- Вики! Чувствам, че тази мечта не е без причина. Нещо важно. И вече ми писна да седя вкъщи. Ти сам каза, че трябва поне да се махнеш от града.
След много убеждаване Маргарита убеди съпруга си.
Първоначално решиха да отидат за един ден, но след това Виктор предложи:
- Времето е хубаво, може да се разходим в планината. Ще пренощуваме в хотел в най-близкия град, а на сутринта ще се отбием до манастира и ще видим дали можем да си купим хляб. И вечерта вкъщи. Страхотно пътуване, какво ще кажеш?
Маргарита се съгласи.
Когато наближиха селото, Виктор забеляза пясъчен склон към реката и решиха първо да се изкъпят в бистрата, планинска вода. След плуването хапнаха сандвичи, които Марги беше подготвила предварително.
„Страхотна си, че ме измъкна тук“, призна Виктор, допивайки чая си от термоса. - Тук е прекрасно. Такова небе, такава природа! Няма да видиш това в града.
Всичко в селото се беше променило много. Старата къща на баба Мина беше съборена отдавна, а парцелът беше продаден.
-Търсите ли някого? – погледна жена от новата къща.
- Здравейте - поздрави Марги. - Не, просто се разхождаме. Баба Мина живяла ли е тук преди?
- Да, тук. Сега синът й Николай е при семейството си. Живеят добре, имат три деца.
„Интересно“, помисли си Марги. – Мама посочи тази къща насън. И тя имаше кана в ръката си. Странно, какво може да означава това?
В този момент от съседна къща излезе мъж.
- Добър ден! – поздрави той.
„Това е Николай, синът на леля Мина“, представи го стопанката на къщата.
Николай погледна внимателно Маргарита и лицето му се промени.
- Марги?! Наистина ли си ти?! Толкова години те търся! Преди да умре майка ми, тя ме помоли да те намеря, но дори не можех да си помисля, че ти сама ще дойдеш тук!
- Търсиш ме? За какво? – изненада се Маргарита.
- Сега ще обясня всичко, заповядайте вътре!
В уютна и прохладна къща Николай настани гостите на масата, а съпругата му Марина наля чай.
Николай извади стар албум със снимки, „Виж, това е майка ти с теб на ръце, но майка ми ме държи“. Спомняш си как бяхме приятели като деца, нали? Ти си ми като сестра, млечна сестра.
- Млечна сестра!? – Марга го погледна изненадано.
- Да. Майка ти беше напълно изтощена; тя нямаше мляко. Майка ми те взимаше да те кърми. Тя те е отгледала, може да се каже. Преди да умре, тя поиска тази история и твоето наследство да ти бъдат предадени.
Николай взе малък пръстен от стаята.
- Това е за теб, мама го запази за теб.
Маргарита сложи пръстена и сдържа сълзите си.
— Благодаря ти, Николай — каза тя тихо. - Благодаря ти, братко.
На следващия ден останаха при Николай. Виктор вече се беше разбрал с него да отидем заедно на риболов. Сега Маргарита имаше млечни роднини и заедно с пръстена взе със себе си усещане за топлина и близост със семейството си.
