Мария Силвестър сподели, че като дете била темерутче, мълчаливо, прекарващо времето си в четене на книги и гледане на кино в местното читалище. Обичала да ходи там сама.
"Синът ми, който е на 15 г., сега е по същия начин - обича да си седи вкъщи, да се занимава с неговия си свят".
Определя себе си като "ненормален оптимист". Смята, че всичко, което се случва, е за добро: "И Мъск също така смята.
Друга тайна, която издава, е, че като малка криела огромно притеснение в себе си. Откритият, разговорлив и спонтанен човек, който сме свикнали да виждаме в нейно лице на екрана, бил само далечен образ. Осъзнавайки тези си притеснения след време, тя ги коментира така:
"Не можех да говоря с хора, умирах от срам да ги погледна в очите. Учителката ми по литература чак на завършването разбира, че мога да пише добре и много се притеснявах, че трябваше да прочета свое есе пред всички. Цялото това нещо после изби. Имах нужда да го изкарам от себе си. Влизаш в най-големия си страх с шут директно."
Моментът на пречупването при нея се случва, след като преодолява ужасяващата мисъл, че може да й се подиграват. Преодолява притеснението, влизайки надълбоко в егото си, за да разбере какво точно я тревожи. Промяната се случва буквално за секунди.
"Това е много вътрешна работа, не е като да идеш на терапевт и той да ти каже!"
"Обичам да се слагам на ръба, но без да падам надолу" - признава синеоката актриса.
Като носител на наградата "Посланик на доброто" заедо с екипа на "Бригада нов дом" се сблъсква с различни тежки ситуации и се среща с много хора, правещи добро.
Според нея българинът е добър човек, но има запас и от много други качества. Убедена е, че и с думите, и с добротата трябва да се внимава.
"Понякога непоискано добро може да ти излезе през носа. Добротата размества пластове. Някои хора ме наричат наивна, но това е начинът, по който работя - на 100% доверие. Това пак е избор!" - категорична е тя.
На нея самата също й се е случвало да направи непоискано добро.
"Да, много е тъпо!"- е краткият й коментар.
На китката си има татус - слънце със спирала, който има специално значение за нея."И на нашата улица ще изгрее слънце. Това винаги ми казваше баща ми."
Когато баща й умира, тя осъзнава, че може би той е виждал слънцето в нея и се е опитвал да й дава стимул.
"Трябва само да дишам, да гледам и да отварям прозорците"
Любимата й българска дума е любов.
