В България, когато заговорим за човек с лош късмет, често казваме: "Ех, какъв е Марко Тотев!" Но кой всъщност е Марко Тотев и защо името му е станало нарицателно за човек, на когото съдбата не е благосклонна?
Оказва се, че зад тази фраза стои изключително интересна личност – блестящ адвокат, уважаван общественик, бохем и човек с остро чувство за хумор.
Първият официален адвокат в България
Марко Тотев е роден през 1858 г. в старопрестолния град Велико Търново в заможно и уважавано семейство.
През годините Тотев се утвърждава като един от най-известните юристи на своето време. Той има завидна кариера, заемайки високи държавни постове, включително и като депутат в Четвъртото народно събрание през 1893 г. Интересен факт е, че макар народната памет да го свързва с лош късмет, в професионалния си живот той няма нито едно загубено дело.
Как се ражда легендата за Марко Тотев?
Една от най-популярните истории, с които се свързва името му, е свързана с игра на карти. По онова време покерът бил изключително разпространен, но Марко Тотев не се славел като добър играч.
Един ден обаче, съдбата му се усмихнала – получил най-високата възможна комбинация от карти. Точно в този момент по улицата преминала погребална процесия на виден търновец. Всички играчи скочили да гледат през прозореца, оставяйки Марко сам на масата. Когато се върнали, отказали да му признаят победата, тъй като помислили, че е подредил картите в тяхно отсъствие.
Разочарован, той възкликнал:
"Кога ли му е вървяло на Марко Тотев, та ето и сега!"
Тази реплика се запомнила и до днес се използва като символ на човек с вечно лош късмет.
Бохем, интелектуалец и любител на живота
Освен с юридическите си постижения, Марко Тотев се славел като голям бохем и шегаджия. Той обичал музиката, литературата и интелектуалните разговори.
В един от многото анекдоти за него се разказва как веднъж влязъл в кръчма и заявил, че черпи всички, защото спечелил 100 лева. Когато го попитали откъде има парите, той отговорил:
"Срещнах един познат, който постоянно взима пари назаем, но никога не ги връща. Отказах да му заема 100 лева. Сега тези пари ще ги използвам за почерпка, защото той при всички случаи нямаше да ми ги върне."
Истории като тази са част от градския фолклор във Велико Търново и се разказват от поколение на поколение.
Последните години на Марко Тотев
В края на XIX век, след като си развалил отношенията с местната власт във Велико Търново, Тотев се преместил със семейството си в София. Там също изградил успешна кариера като адвокат и останал един от най-уважаваните юристи до края на живота си.
До днес част от неговата богата правна библиотека се съхранява в Историческия музей във Велико Търново. При преместването си в София той подарил значителна част от книгите си на местното читалище "Надежда", което по-късно станало основата на музейния архив в града.
Марко Тотев умира през 1936 г., но неговото име остава живо в народната памет.
Марко Тотев – гениален юрист, но с лош късмет
Иронично е, че човекът, който е първият официален адвокат в България и който никога не е губил дело, остава в историята не с успехите си, а с крилатата фраза за липсата на късмет.
Независимо дали е било въпрос на съдба или на градски фолклор, името му и до днес предизвиква усмивка, а изразът „Ех, какъв е Марко Тотев!“ продължава да се използва като символ на човек, на когото винаги нещо се обърква.
