Работодателските организации се обявиха против предложението на БСП за промени в Кодекса на труда, според които минималната заплата трябва да е равна на 50 но сто от средната работна заплата за страната.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изтъкват, че държавата все още не е приела механизъм за изменението на минималната работна заплата, което е в разрез с ратифицираната от България Международна конвенция 131 на МОТ, както и остава открит въпросът за премахване на минималните осигурителни прагове, което е според БТПП е изкуствена допълнителна тежест за бизнеса.
Създаването на механизъм не означава сляпо повишаване на МРЗ с 50 на сто, са категорични от палатата и посочват, че подобен подход е неоправдан от икономическа гледна точка и ще доведе до неравноправие и дискриминация в различните региони на страната, където средната работна заплата е с разлика от стотици левове.
В становището се напомня, че социалните партньори от години настояват за създаването на механизъм, с който да се определя МРЗ, и този механизъм да е съобразен с критериите и принципите, заложени именно в конвенция № 131 на МОТ. Отделно това може да се отрази сериозно на възможностите на бюджета, тъй като държавата е най-големият работодател и в държавната и общинската администрация работят значителен брой служителите по трудов договор (наетите в Изпълнителната власт са 98540 души през 2020г., а в териториалните структури 42065), посочват от БТПП.
В становището се цитира изказване на служебния министър на финансите, според което увеличение с 10 лева на минималната работна заплата влошава дефицита с 50 млн.
Против предложението минималната заплата да стане 50% от средната се и обявиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. От асоциацията напомнят, че в текста на Директива за минималната работна заплата, в член 5, точка 4 изрично е посочено, че МОЖЕ (написано е точно в този пожелателен вид) да се реферират 60% от месианната работна заплата или 50% от средната работна заплата за страната. Не спекулираме, а само напомняме, че в подобни европейски документи при изброяване на възможности по-препоръчителните варианти предхождат по-малко препоръчителните.
В случая 60% от медианната е по-препоръчителният вариант не само защото е така изброен в проекта на Директива за минималната работна заплата, но и защото медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се влияе нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи доходи, които повишават средната брутна работна заплата (СРЗ) по несъразмерен начин, смятат от АИКБ.
[istock]
istockАргументите против използването на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и съвсем тенденциозни. Министерският съвет, МТСП или НСИ имат възможността да изчисляват медианната работна заплата с каквато честота във времето поискат. Публикуването на медианната работна заплата на четири години веднъж е просто практика на НСИ, а възможността тя да се изчислява с произволна честота е съвсем друго нещо и то е напълно възможно, казват от работодателската организация.
Според тях средната заплата се влияе пряко от минималната работна заплата. Отдавна обясняваме, че по този начин се получава „перпетуум мобиле“ – всяко повишаване на минималната работна заплата води до повишаване на средната брутна работна заплата, което пък води до последващо увеличаване на МРЗ и така нататък до свършека на света.
Предлагат нова минимална заплата
В случай че използваме медианната работна заплата, подобен проблем няма да има, допълват от АИКБ. Според работодателите високодоходните групи оказват значително влияние върху СРЗ, докато при МедРЗ такова влияние няма. Затова от АИКБ смятат, че темата за реферирането на минималната заплата към медианната не е изчерпана и не е затворена.
На следващо място, ако наистина формулата МРЗ=0,5хСРЗ е толкова много харесвана, то тя би трябвало да се прилага не „ан блок“ за някаква „интегрална минимална работна заплата“, а по отделно за всяка една икономическа дейност. Не представлява никакъв технически проблем вместо да се смята за цялата страна, да се направят съответните изчисления за отделните икономически дейности и да се въведат минимални работни заплати по икономически дейности, допълват от работодателската организация.
От Българската стопанска камарa (БСК) също съобщиха, че не подкрепят предложението за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата.
Според БСК, предлаганият законопроект противоречи на изискванията на Директивата, тъй като изключва социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ, както и от процедурата за избор и прилагане на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този начин законопроектът ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Освен това, напълно се елиминират всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на чл. 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ, посочват от БСК.
