Пенсионираният експерт по Български език и литература в РИО –Стара Загора Мария Бончева сигнализира в редакцията на starozagorci.com , че е открила грешка в отговорите, които Министерство на образованието е дало като верни на теста при проведеното в сряда външно оценяване след 7-ми клас.„За трета поредна година има грешка в предложените примерни „посоки” за размисъл в отговорите на задача номер 25 в теста за национално външно оценяване по български език и литература за ученици от седми клас за 2014 година”, каза пред starozagorci.com Бончева.
Тя остро разкритикува определените нато „посоки” критерии за оценяване. „Това не са „посоки”, а „насоки”, но това е най-малката беда.
Задачата изисква да се запише в „две-три изречения какво внушават думите от творбата„Заточеници“: … нашият изгубен рай…”.
Според дългогодишният педагог първата „посока”, която е посочена в ключа с верните отговори, а именно: „метафора на неизбежната раздяла с отечеството” е грешна „ в нея се твърди, че е метафора, а това не е така. Това е метонимия, която традиционно се използва във възрожденската ни литература, където българската земя е отъждествявана с рая. Вазов пише:”Отечество любезно, как хубаво си ти!, по същия начин и Петко Славейков пише в „Татковина”:”име сладко, земя рай”. Очевидно Яворов свързва определянето на българската земя с рая като продължител на възрожденската традиция, тъй като и самият той участва в Македонското освободително движение. 40-те младежи, които биват заточени в Подрумкале са продължители на борбите за освобождение. Те изпълняват своя синовен дълг. Поради това е неправилно да се определя като метафора. Нещо повече пропуска се, че Рая е библейски образ в случая се свързва с образите на революционерите, които биват принудително прокудени от Отечеството”.
Развълнувано Бончева продължава с критиките към ключа с верните отговори, изнесен от МОН . „Неправилно е твърдението и във втората „посока”, което гласи: страдателното причастие „изгубен” подсказва невъзвратимостта/необратимостта на загубата”. Първо, терминът е езиковедски и точното му название е минало страдателно причастие, но когато се говори за художествената литература за думата „изгубен” трябва да се използва- епитетът „изгубен”, защото това е теоретико -литературното понятие.
Бившата учителка по български език посочи и като грешно формираното твърдение в петата насока ” идеята за прекъснатия порив, попречил на борците да изпълнят докрай своя дълг към родината”, отвежда мисълта, че поривът е попречил на борците да изпълнят докрай своя синовен дълг. Изречението е неправилно формирано с тази обособена част, тъй като вярната идея е „прекъсването на порива за постигане на свободата попречва на борците докрай да изпълнят своя синовен дълг.”, допълва Бончева.
Експертът посочи, че за отговорът на този въпрос носи 6 точки на седмокласниците „Тези 6 точки са много важни за оформяне на оценката на децата. Със сгрешения ключ, който е предоставен на проверяващите учители, оценките ще бъдат изкуствено намалени”.
Бончева каза в заключение, че „според помагало на Донка Кънева, изчезнало през февруари миналата година, експертите на МОН са одобрили „…изгубен рай…” като синекдоха , а сега те твърдят, че е метафора. Кое е вярното?”, риторично задава въпроса Мария Бончева.
Според дългогодишният педагог първата „посока”, която е посочена в ключа с верните отговори, а именно: „метафора на неизбежната раздяла с отечеството” е грешна „ в нея се твърди, че е метафора, а това не е така. Това е метонимия, която традиционно се използва във възрожденската ни литература, където българската земя е отъждествявана с рая. Вазов пише:”Отечество любезно, как хубаво си ти!, по същия начин и Петко Славейков пише в „Татковина”:”име сладко, земя рай”. Очевидно Яворов свързва определянето на българската земя с рая като продължител на възрожденската традиция, тъй като и самият той участва в Македонското освободително движение. 40-те младежи, които биват заточени в Подрумкале са продължители на борбите за освобождение. Те изпълняват своя синовен дълг. Поради това е неправилно да се определя като метафора. Нещо повече пропуска се, че Рая е библейски образ в случая се свързва с образите на революционерите, които биват принудително прокудени от Отечеството”.
Развълнувано Бончева продължава с критиките към ключа с верните отговори, изнесен от МОН . „Неправилно е твърдението и във втората „посока”, което гласи: страдателното причастие „изгубен” подсказва невъзвратимостта/необратимостта на загубата”. Първо, терминът е езиковедски и точното му название е минало страдателно причастие, но когато се говори за художествената литература за думата „изгубен” трябва да се използва- епитетът „изгубен”, защото това е теоретико -литературното понятие.
Бившата учителка по български език посочи и като грешно формираното твърдение в петата насока ” идеята за прекъснатия порив, попречил на борците да изпълнят докрай своя дълг към родината”, отвежда мисълта, че поривът е попречил на борците да изпълнят докрай своя синовен дълг. Изречението е неправилно формирано с тази обособена част, тъй като вярната идея е „прекъсването на порива за постигане на свободата попречва на борците докрай да изпълнят своя синовен дълг.”, допълва Бончева.
Експертът посочи, че за отговорът на този въпрос носи 6 точки на седмокласниците „Тези 6 точки са много важни за оформяне на оценката на децата. Със сгрешения ключ, който е предоставен на проверяващите учители, оценките ще бъдат изкуствено намалени”.
Бончева каза в заключение, че „според помагало на Донка Кънева, изчезнало през февруари миналата година, експертите на МОН са одобрили „…изгубен рай…” като синекдоха , а сега те твърдят, че е метафора. Кое е вярното?”, риторично задава въпроса Мария Бончева.
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
