Мира Добрева най-накрая се престраши да разкаже най-болезнените неща от своя живот. За първи път призна за раздялата с Жоро Торнев и на какво се дължи тя, както и колко обидена и самотна се чувства.
Най-болезнената тема всъщност не е само раздялата и изневрите на Торнев, а алкохолната зависимост на нейния баща и ужасът, който е сполетял семейството й.
"Вярвам, че комплексът на провинциалния човек го съпъдства през целия живот.
Унищожих онова момиче, няма нужда от него. Това го разказвам, за да служа за пример, а не да се оплаквам. Амбиция не бива да бъде осъдителна дума.
Много е важно да се знае каква поразяваща мощ може да има алкохолът. Той винаги върви ръка за ръка с агресията. Алкохолът е лош - обижда, удря. От алкохола никога не боледува смао болния, а всички около него, Това е болест, която разболява цялото семейство. Баща ми имаше проблеми с алкохола. Алкохолиците са много интелигентни и чувствени хора. Баща ми беше добър човек и аз го обичах, въпреки всичко. Те не могат да понесат света, който е навън. 90-те години бяха много трудни и много хора се обърнаха към чашката. Не знаеха как да се справят с новия свят.
Имам диагноза, която е стряскаща прогресиращо септично състояние и остра дихателна недостатъчност. Перитонитът не ее това, което ме докара до комата преди година. Аз нямам отговорите, лекарите също. На моменти все още имам недостиг на въздух, не съм все още възстановена. До две години е възстановяването след такъв процес. Не се отдадох на отчаянието заради това, което ми се е случило, не станах жертва и с това най-много се гордея. Прекъснах болничния си и се върнах на работа, защото вярвам, че тя е част от лечението.
Имам голям разрез на корема и още ми е трудно да свикна с белега. На море ходя с цял бански и не заради естетиката, а защото ми напомня за случилото се. Той ще остане най-тъжното укражение. Тази болест ме отказа от егото, което идваше от работата ми. Окончателно приключих с работата си като телевизионен водещ. Това ми е нужно, за да знам какво още мога да извадя от себе си. Обожавам телевизионното студио и въпреки това то не ми липсва. Това е като да се разделиш с любовник, който знаеш, че те тормози, но много обичаш.
Мъжете са най-големият учител за жена като мен. Възхищавам се на мъжката фигура в едно семейство. Възхищавам се на Жоро Торнер, въпреки че в момента отношенията ни не са типично семейни, твърде сложни. Винаги ще го уважавам като мъж и ще му пазя достойнството. Между нас имаше голяма любов, пожелавам я на всеки. Няма лесна голяма любов.
Най-страшното е, когато разбереш, че няма д аможе да имаш семесйтво, каквото си представяш. Исках д аимам нормално семесйтво, което е невъзможно за такива ненормални хора като нас с Жоро. Не можеш да затвориш един човек в рамките на едно семейство. Болеше ме, когтао разбирах, че не съм единствена и специална. Това може да не е било така, но моето усещане е било такова. Големият грях на мъжете е, че те не умеят да изразяват чувствата си. Не умеят да говорят.
Болката и гневът ги има, но човек не можем да й се оставим. Оставя ли се на болката ще умра. А искам да живея. Вървя по пътя на прошката. Ние нямаме официален развод, но не живеем заедно. Нова любов - не! Спряла съм да мисля за това. На тези години не е възможно да изпитам такова нещо. А аз все още съм омъжена жена. Навярно трябва да се намери някакво разрешение на тази ситуация, чувствам се като блато и започва да мирише. Твърде дълго продължава този период и вероятно ще се вземе някакво решение", разкрива тя пред Мон Дьо.
