Американският писател и комик Джейсън Гуд следвайки своя 2-годишен син, се е опитал да разбере за какво мисли той. Прочетете всичко, което се върти в главата на едно две годишно дете.
Искам да играя с телефона на татко! Искам да обуя обувките на мама. Искам да отварям и затварям термоса. Искам да включа и изключа светлината на микровълнова фурна. Дали тук има още някой с чийто телефон не съм си играл? Трябва да натисна някои копчета
Искам да хвърлям всички четки за зъби в мивката. Ужас, гладен съм! Мразя плодове! Искам да стана от стола. Искам да играя с iPad-а. Искам навън. Бих съблякъл панталоните си.Не ми харесва фланелката, която нося.
Искам да играя с телефона на мама, трябва да натиснете някой от бутоните!!
Жаден съм! Къде е татко? Къде е котката? Къде е мама? Мама си отиде завинаги. О, ето я мама. Искам да играя с нейния телефон.
Отново съм гладен. Съблечете ми тези панталони. Не ми съблечете панталоните. Умирам от глад. Искам боб, но не знам как да кажа. Накрая боб. Искам да хвърлям зърната боб. Защо тези панталони са все още на мен? О, някой дойде. Чудя се дали има телефон.
Уморен съм. Не съм уморен. Искам да се разхождам, но не искам да излизам навън. Не, не искам да остана вътре. Веднага трябва да натисна клавиш. Мразя пелени. Сърбят ме очите. Престанете да се опитвате да ми съблечете гащите! Мразя тези панталони.
Уморен съм. Престанете да ме питате дали съм уморен. Къде е тази играчка, която казва: Бииип! Искам да се изкъпя облечен. Пуснете любимата ми песен. Къде е котката? Какво се случва с моята тениска? Дали се чу куче, което лае?
Искам да видя кучето. Не, не отвън. Искам да видя кучето вкъщи.
