Мистериозните възможности на нашия мозък - Може ли да лекува болести в тялото ни?

Наскоро бе доказано, че редом с познатите ни негови функции, този орган е истински "завод за лекарства". Той е способен да нареди по избор биосинтезата на сънотворни, обезболяващи, антибиотици, лекарства за лечение на рак, опиати, алкохол, кофеин, канабис, дори LSD според моментните нужди. Или по-точно казано той упражнява тази "фармацевтична дейност" непрестанно в ежедневието. "Всеки ден, всеки един човек е нападан от бактерия, стрес или незабелязано от ракови клетки, от които се освобождава, без дори да го съзнава", казва д-р Патрик Льомоан, психиатър и специалист по плацебо ефекта. Причината е, че мозъкът съвместно с имунната ни система се е намесил по химичен път, за да реши проблема чрез автоматичното производство на лекарство с радикално действие, доставяно незабавно на необходимото място. В тази фармацевтична дейност мозъкът би могъл да се подпомогне от ефекта плацебо . Защото връзките между тялото и духа са ето такива – достатъчно ни е да повярваме в даден риск, за да бъде убеден и мозъкът в неговото съществуване, до такава степен, че да задейства ответна реакция. В действителност, въпреки ефектът плацебо да се използва емпирично от дълги години, едва в последно време откриха действителността и причината за неговата ефективност, производството на автентични лекарства. Това обяснява нарастването на популярността на плацебо ефекта при лекарите, а и така и сред техните пациенти. В същност, медицината винаги е правела плацебо, без да го съзнава. Дори при най-скъпите и усъвършенствани медикаментозни молекули по общо мнение плацебо ефектът има дял от 30% за успеха на всички лекарства и дори до 60% в психиатрията, казва още през 2003 г. д-р Давид Серван-Шрейбер, пионер в интегралната медицина, свързваща тялото и духа. Проблемът с плацебо ефекта е, че той винаги е придружаван от своята обратна страна – ноцебо ефекта. Често е достатъчно да си помислим, че сме болни, за да се разболеем в действителност. Впрочем, проявите на този отрицателен ефект се умножават в наши дни. Да вземем за пример астматиците се задушават, когато ги накарат да повярват, че дишат дразнещ органите газ. Във всички случаи достатъчно е да повярваш. Вярата предизвиква заболяването..., както и оздравяването. На този хлъзгав терен с плацебо медикаментите трябва да се внимава. Невронната обратна връзка може да се смята за нещо като гимнастика на ума. Тя се изразява в следното – още когато човек е информиран за състоянието си, той може да задейства мозъка си, да го моделира, да го подсилва чрез подходящи упражнения, точно както го прави за тялото си, когато, предупреден от тъжния си вид при вглеждане в огледалото, решава да се промени и да си наложи определен режим. И тук за мозъка, както и за тялото постигането на промяната изисква силна мотивация. Идеята е човек да може да вземе мозъка си в ръце със силата на волята, идваща несъмнено от самия мозък. За момента невронната обратна връзка все още не е навлязла сериозно в терапевтичната практика. Много лекари се интересуват от нея и положителните резултати при експериментите се увеличават. Дълбоки депресии, резистентни на медикаментозно лечение, проблеми с вниманието и концентрацията, хиперактивност, хронични болки, безсъние, дори епилепсия... Непрестанно в научните списания се констатират ползите от самоконтрол на нервно равнище. При неотдавнашен експеримент в канадски университет екипът на психиатъра Рут Ланиус установи, че може да се постигне трайна утеха при хора, страдащи от посттравматичен стрес, след няколко 30-минутни сеанса по обучение в самоконтрол. Медитацията при пълно съзнание също се състои в оказване на влияние на мозъка за контролиране на емоциите след уместно обучение. Медитацията действа пряко върху частта от мозъка, която контролира емоциите и открива стимулите, които могат да са опасни за тялото. Оттук идва и разнообразието на нейните функции. Тя облекчава хронични болки, намалява стреса и безпокойството, стимулира имунната система и повишава способностите на ваксините, подобрява възможностите за съсредоточване, като намалява смущаващите сигнали. По този начин тялото и умът се свързват по категоричен начин. "Официалната" медицина започва да забелязва ползите от медитацията, но битката все още не е спечелена. Особено във Франция, където според д-р Патрик Льомоан "по културни съображения сме значително склонни да пазим доверието си за химията".