Тюлени в Черно море има и сега? Често това твърдение може да се чуе между туристи. Разбира се, най-подходящото място да се разпространява този мит е село Тюленово, но не само.
Все пак тюлени наистина са обитавали водите край красивия бряг на Тюленово.
В началото на 30-те години румънската кралица Мария получава като подарък двойка тюлени, които се опитва да отглежда в заградено пространство в морето край двореца в Балчик. Но бързо разбира, че тези морски обитатели искат простор и свобода и ги пуска в морето.
Тюлените бързо намират убежище край скалистия бряг на Тюленово и в неговите подводни пещери, най–дългата от които е 107 метра, с множество разклонения. Ето защо през 1942 година селото бива преименувано от Калъч кьой (от турски „село на сърпа”) на сегашното си име, уточнява glasnews.bg.
В последствие тюлените изчезват (главно, заради човешка намеса), но името на все по-популярното село остава.
Има твърдение, че през 1978 г. водолази намират останките на последния тюлен, обитавал черноморските води. Той бил от вида монах.
Дори и да няма тюлени, няма да съжалявате, ако посетите това красиво място. Бреговете там в червени цветове, стръмни спускащи се поне 20-30 метра надолу до морето. Има невероятни подводни пещери, гмуркането в които е балсам за душата на всеки авантюрист с акваланг.
Тук всяко местенце си има име: “Ашалък”, “Киприя”, “Дупката”, “Мартина”.
Тюленово е място почти недокоснато от цивилизацията, красиво и неопитомено. Чудесно е за риболов и екстремните спортове като скално катерене и подводно гмуркане.
Има платерина, кефал, сафрид и попчета и всеки, който метне въдица, може да е сигурен, че ще си уреди без проблеми вечерята върху жаравата на лагерния огън.
Можете да наемете лодка от местните жители и да навлезете в по-дълбоки води за риболов или разходка до пещерите.
Крайбрежието е идеално за любители на палатките, които разпъват палатките си направо на скалите. Мястото е любимо и за катерачите.
Ако обаче обичате да се излежавате на пясъка, това далеч не е вашата дестинация. Просто защото такъв няма.
