Митът за творческата рутина

Дон Делило дори да пишеше вечер и на електронна машина, вместо сутрин и на обикновена машина, пак щеше да е един от най-добрите ни писатели”, пише Кейси Кеп за Pacific Standard.
Тя обяснява, че тези списъци с навици, към които не се придържат дори и самите артисти , които ги посочват, ни показват, че някои от най-креативните хора не са били ранобудни и не са ставали сами рано, а са ги събуждали. Или че някои от най-продуктивните писатели са получавали помощ от своите партньори, деца или асистенти. Или че често пъти безгрижният подход към работата е възможен само заради щедрата подкрепа от семейството , поради която ежедневните финансови проблеми не съществували.

 "Някои от по-скандалните аспекти на тези навици също така са били извадени от контекста. Писателят, който никога не пишел без да е изпил няколко джина с тоник, е починал млад от цироза. Журналистът, който разчитал на барбитуратите, е починал от свръхдоза. Художникът , който заявил, че е невъзможно да рисува докато слуша музика, след това се оженил за цигуларка , която постоянно свирела в неговото ателие...”

"Проблемът е, че тези навици не са нищо особено. Постоянно сме изправени пред обикновеното ежедневие на невероятните творци. Всички те живеят и работят със същите материали, които ние използваме . Те пишат с химикалка и хартия и лаптоп ; те ядат храна и пият кафе ; те живеят в апартаменти и къщи ; те пишат в кафенета и библиотеки ...

Това е най-тъжната част от всички тези списъци. Няма тайна съставка за успеха на артиста ; няма магическа рутина за създаването на изкуство . Писането върху картончета няма да ви превърне във Владимир Набоков. Всички ние сме повече от просто шаблоните на нашите дни и материалите на нашия труд", съветва Кеп.