Мишите празници , или още Мишинден , Мишкинден (Изт. България); Пога̀нци , Пога̀ншляк (Западна България); Мишовѝна , Миша̀ко , Очо̀вден (Югозападна България), са част от празничната система в българския народен календар и се празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т.
Празниците са с продължителност от един до три дни (по-рядко седем) и са различно ситуирани в астрономическия не съществува) Свети Нестор (27 октомври), но в Източна рупците в Родопите - на Трифоновден (Трифунците - 1, 2 и 3 февруари).
Според народните традиции това е празникът в чест на мишката, деня, в който тя е необходимо да се омилостиви. Съгласно с легендите мишката се създала от удара, който Господ нанесъл на Нестор .
Още от вечерта преди празника се помита къщата и двора. На самия празник, сутрин рано, най-старата жена в къщата замазвала с кравешка тор всички дупки по стените на хамбара, избата и т.н., като обяснявала, че замазва на „мишките очите". На този ден жените не бива да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да проядат всичко, работено през годината.
И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Вярва се, че ако в някоя къща се появят много мишки, значи в нея има кражба, т.е. някой от къщата краде и изнася навън.
Обредна трапеза за Мишинден : курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква.
