25-годишната Емине Илязова Исмаилова от кърджалийското село Лебед, община Джебел, е в неизвестност от 2 август, петък. Младото и красиво момиче сякаш се изпарява пред очите на майка си и баща си, залисани в работа по двора около 6,15 ч. на зазоряване.
Макар и отпускарка, вместо да си почива при мама и тате, Емине всяка сутрин става малко преди 6 ч., на зазоряване. С баща си Иляз и майка си Ембие първата работа е да издоят кравите и овцете, да ги нахранят, след което да ги предадат на пастира, който ще им ги върне чак надвечер.
Във фаталната сутрин към 6,15 ч. красавицата излиза да нахрани и домашните котки. По това време родителите й са в селскостопанските пристройки. Чуват само как кучето изведнъж се разлайва и… оттогава досега от щерка им няма и следа.
„Емине остави вкъщи джиесема си, очилата с диоптър, както и документите си – лична и кредитна карта, най-необходимите си лични вещи, като бельо и дрехи за преобличане. Допускаме, че е отвлечена, може и да е станала жертва на трафик на хора, а защо не и донор на органи. В поведението й нищо не издаваше, че ще изчезне, без да ни предупреди – конфликти с нея никога не сме имали. Тя сама прецени, че ще ни бъде в помощ в най-тежкия летен месец, въпреки че бяхме против – от спестяванията си можехме да й дадем някой лев, та да отиде на почивка, но тя категорично отказа и доброволно дойде в Лебед, където условията за живот не са от най-привлекателните. Ето защо мислим, че нещо необичайно се е случило с нея. Искаме само отново да видим детето си живо и здраво.
"Моля, помогнете ни!”
Ще напишат в прошението си до Окръжна прокуратура - Кърджали, родителите на безследно изчезналото момиче . Въпреки че институцията е в платен годишен отпуск, дежурен магистрат поема жалбата им и веднага й дава ход, като я препраща на следствие и дознатели, но от разследването досега няма никакъв резултат. Близо 20 дни!
До момента Емине не е засичана никъде и не се е обаждала. Обявена е за общодържавно издирване. Родителите й разпространиха телефон за връзка с тях – 0888 891 741 - ако някой я е виждал или има информация за нея, да се обади или на него, или в най-близкото полицейско управление.
Наш репортер звъни на въпросния телефон. Отговаря ни младежки глас – оказва се съпруг на една от сестрите й. Не иска да се афишира, но е в пълно неведение. Засега. „Благодаря ви за вниманието, благодаря и за това, че вестник „ШОУ” иска да ни помогне, но това, което съм казал пред прокуратурата и следствието, нищо не мога да добавя към него. Да поддържаме редовна телефонна връзка – който първи узнае нещо, нека веднага информира другия. Все пак вие сте уважавана национална медия и твърде вероятно е да стигнете до по-ценна информация преди разследващите органи. Ще ви бъдем признателни до гроб!”
Това, което разбрахме извън „протокола”, е доста необичайно
Емине си е имала сериозен приятел, на когото страшно държала. Разчитала, че с парите, спечелени от продадения зарзават и тютюн на село, наесен може да спретне скромна сватба с гаджето си. Той отдавна бил кандисал на подобна сериозна развръзка.
Емине била почтено и твърде „запазено” момиче – никога не би допуснала „паралелна връзка” с друг. Това би било против морала й, против разбиранията й за чест и достойнство. Въпреки че село Лебед наброява над 200 домакинства, 25-годишната девойка била комай единствената, която помагала на родителите си. „Тя беше скромно и кротко момиче, дружеше само с едно момче, двете й сестри и брат й много я уважават. Цялото село я почита, защото се раздава – на кой сеното ще прибере, на кой ще помогне в градината, ще напазарува и ще сготви на стари, немощни хора, ще ги изпере и ще почисти домовете им”, описват лебедчани младата си съселянка.
Още на 2 август надвечер, след като от Емине няма ни вест, ни кост, цялото село се надига като вълна. Сформират хайка, за да я търсят.
Пристигат и познати от Кърджали, за да им помагат. Преброждат всички местности, урви и чукари, дерета и потоци, пресъхнали дерета, кории и горички – някъде към 400 човека. В акцията участват и местни овчари, които познават местния ландшафт. Но без резултат.
След убийственото обикаляне едва на третия ден хайката е „разпусната”. „Но братчето й и приятелят й все още не са мирясали – от изгрев слънце до залез търсят под дърво и камък безследно изчезналата мома. Направо са полудели от мъка и притеснение – брадясали едни, на шейтани замязали, но все се надяват да открият някъде близката си. Обясняваме им, че до последно Еминето беше с акъла си, нямаше никакви „позивни” към психическо разстройство, че не би се юрнала току-така към разни непознати местности край селото – що ще дири там - но и те двамата нещо сдадоха багажа. Нормално е! Да имаш един близък човек до себе си, а в един момент да се изпари!...”, коментират в единствената кръчма на Лебед местните кримки, които уж знаят все и всьо. Но този път и те са в шаш.
Репортерско проучване на „ШОУ” се докосна до няколко версии, свързани с мистериозното изчезване на 25-годишната красавица. Опитен криминалист се открехва така: „Ако става въпрос за отвличане, до седмия ден близките на отвлечената би трябвало да разполагат с някаква информация. Това е „узаконеният информационен лимит”, така да го наречем. Наистина този случай е от странен по-странен. През ръцете ми са преминали какви ли не дела, от стряскащи по-стряскащи, но на такова чудо не съм се натъквал! И аз съм изумен. Ако Емине е била отвлечена заради някаква лична драма – да предположим, че е попаднала в любовен триъгълник - освен гаджето си да е имала и друг мъж, и именно той да я е похитил, само и само да я притежава, в един момент, най-често на седмия ден, психиката му се „пропуква”, описва психологията на подобен тип отвличания старата кримка.
И най-спряганата (засега) официална версия е, че Емине е била похитена. Но защо и от кого – пълна енигма...
