Къщата с площ от 120 м² преди това е принадлежала на семейство, пристигнало от Карелия като евакуирани. През 1948 г.
В стаята цареше хаос преди да започне реставрацията. Интериорните решения от различни десетилетия бяха смесени: елементи от 1940-те бяха комбинирани с пластмасови покрития от 60-те и тапети от 2000-те. Последният наемател остави много следи от престоя си.
Днес, след година и половина и много работни дни, обектът изглежда спретнат: оградата е почистена от глог, старите цветни лехи са подредени. Стените на къщата сега са боядисани в мек нюанс на розово вместо старата олющена зелена боя. Нена е положила много усилия, но работата още не е свършена. През следващата година тя планира да подобри екстериора на сградата, да работи върху сауната и постепенно да обнови стаите. Да видим колко успешни са били нейните действия досега.
Въпреки че промените изглеждат незначителни, Нена свърши огромна работа: смени повредените дъски, освежи боята на стените и разчисти къщата от отломки.
Под стария килим в хола открихме неочаквано откритие - боядисано дюшеме в отлично състояние. Имаше и други приятни аспекти: къщата, която използва отопление на дърва, не изискваше допълнително отопление, а сметките за електричество останаха умерени. Освен с печки, топлината в къщата вече се поддържа и с въздушна помпа.
Но не всичко вървеше гладко. Нена очакваше голяма част от ремонтите да приключат бързо.
„Имам опит в строителството, разбрах, че ремонтите отнемат време, но скоростта на работата наистина ме изненада. Когато работиш и ремонтираш едновременно, това изисква много усилия.”
Бавният темп на ремонт също имаше своите предимства, например даде време за избор на дизайн.
Сред боклуците, оставени от бившите обитатели, Нена намери и ценни предмети, като антични мебели и изящни порцеланови часовници.
Нена се стреми да внесе усещане от 50-те години на миналия век в интериора на дома си. За да направи това, тя се задълбочи в изучаването на стила и строителните характеристики на онова време. Тя няма нищо против да използва жълтеникаво-оранжеви нюанси в тапетите и килимите от днес. Сивият кухненски комплект, направен в стила на 50-те години, вече чака своето време. Нена планира да смени съществуващите си кухненски мебели с тях, които смята за твърде модерни.
„Разгледах много палитри от 1950 г. и реших, че къщата трябва да бъде изпълнена с ярки нюанси - жълто, оранжево и маслинено. В края на краищата финландската природа често е сурова и мрачна“, споделя Нена.
Повечето от мебелите са закупени от битпазари или подарени от роднини. Nenna дава втори живот и на избраните от нея мебели. Къщата обаче има и нови вещи като диван, легло и хладилник.
„Година и половина опит в живота и ремонта на собствения ми дом ме научи на много, особено на търпение и способността да намирам радост в малките неща“, казва Нена.
За момичето този проект беше голяма стъпка към независимостта. Тя сама се занимаваше с документите, получаваше разрешителни, планираше бюджета и плащаше сметките. Това преживяване я направи по-отговорна.
През последната година и половина Nenna си създаде любимо място в къщата: на кухненската маса с изглед към дворната пътека и отвореното поле.
През уикендите, докато закусва в компанията на своите котки Мауно и Марта, Нена се възхищава на елените, които се скитат из полето или слуша песните на птиците и звуците на природата. Това е място, където тя се чувства едно цяло с природата.
