Рициновото масло е продукт, който се извлича от семената на растението Рицин (Ricinus communis), известно още като кърлеж заради латинското си наименование, което в превод означава точно кърлеж. Рицинът е от семейство Млечкови, като той е основен представител на рода Рицин. Доста специалисти са на мнение, че той е и единственият член на рода.
Наричат Рицина „кърлеж“, защото между формата на семената и формата на напил се с кръв кърлеж има голяма прилика. Самото растение произхожда от Източна Африка, където се култивира от дълбока древност. Днес рицин се отглежда като техническа култура във всички краища на света с умерен климат заради полезното рициново масло. То има и доста странични приложения, като напоследък навлиза и в производството на биодизел.
Култивирането на рицина започва от незапомнени времена, а свидетелство за употребата му е открито още в древноегипетски гробове от около 4000 г. пр.н.е. Тогава извличаното рициново масло се е ползвало за осветление. Дори Херодот споменава за рицина като „кики“ и твърди, че негова родина е именно [Египет. Информация за това как се е ползвало рициновото масло за осветление дава Страбон – слагало се в маслени лампи и мазила.
Подробно описание на самото растение дават Теофраст и Диоскорид, последният от които дава изчерпателна информация за процеса за извличане на маслото и неговото приложение като слабително. Със славата си на силно слабително средство рициновото масло си печели място и в трудовете на Плиний.
Хората в Древен Рим познавали дървото на Рицина под името Христова палма или Дланта на Христос, което се е запазило и до днес. Това растение било познато с полезните си свойства дори на индианците от племе паликури в Гвиана, които го използвали за външно изплаване след продължително боледуване с висока температура. Разбира се още тогава хората добре са познавали и отровната сила на рицина.
Освен като техническа култура рицинът се използва често и като декоративно растение, защото цветовете му са изключително красиви, оцветени в различни краски - виолетово-черни, червени, зелено, с цвят на бронз и т.н. Като растение за украса Рицинът се ползва масово в България до средата на 30-те години на миналия век. След това започва да се отглежда като маслодайна култура, като насажденията достигат до 100 000 декара до средата на 50-те години.
