Можем ли да се справим сами без мъжете

Работим, печелим пари, готвим, шофираме, гледаме децата си почти сами и носим не 2, а 102 дини под една мишница. Непрекъснато ни се налага да вършим куп неща едновременно, понеже видиш ли на милото му се гледа мач или му се пие бира с момчетата.

После най-нахално ни заявяват в очите, че само мрънкаме и се оплакваме. Ами щом така и така на мъжете им се струваме като най-големия проблем на света, 'що не вземат да изчезнат от лицето на земята? Само си представи един утопичен свят, в който няма кой да ти прави забележки за външния вид. Ще си ходиш неглиже и ще пестиш сума ти време за по-важни неща. Няма да ти изповядват желанията си за вечеря и ще правиш по-малки порции, колкото да има да си хапнеш. Най-хубавото е, че ще си миеш само твоите съдове и няма да клинчиш по половин час над мивката.

Докато гледаш филм няма да има кой да те прекъсва и да дърпа дистанционното от ръцете ти. Нито ще ти казва „Мило, донеси ми една биричка“, когато на теб ти се иска някой да ти донесе нещо на теб и да те поглези поне веднъж.

Няма да се подлагаш на болезнени разкрасителни процедури и няма да ти се налага да скубеш „щичето“ по 3 пъти седмично, за да си с прическа според изискванията му. Сутрин ще ставаш и ще си пиеш кафето на спокойствие с наслада без да бързаш, че да ти остане време да почистиш след половинката си.

Повече никога няма да чуеш, че мусаката ти „май не се е получила като тази на мама“ и никой няма да има претенции за атомната бомба, която е заплела чорапите му след пране. Няма да пестиш, за да си поправя колата, а ще се глезиш със СПА процедури, тъй като и ние жените си имаме нужди от ремонт.

Съвсем сами можем да се справяме с цялата домакинска работа, а и има жени механици, така че дори целият мъжки род да бъде заличен пак ще намираме къде и кой да се грижи за онова, което не влиза сред многобройните ни компетенции.

Инженерната медицина и банките за сперма са достатъчно добре запасени и напреднали, та да могат да осигуряват поколения до свършека на света. Тоест мъжете не ни трябват и за това. И това сме свикнали да се справяме с раждането, смяната на пелени и ставането посред нощ за поредното захранване. Тъкмо няма да има кой да ни дърпа юргана през зимата и да ни се пречка из краката през уикенда. Все пак животът е кратък и няма време да обикаляме и прислужваме Негово Величество дорде ни окапе косата, побелеем и брадясаме от нерви.