18 Декември 2013
35640
Снимков материал: pixabay.com
Малката Анна-Мария, на 13 години от Бургас страда от злокачествено заболяване, като първоначалната диагноза е тумор на прешлен на гръбначния стълб , заради който момичето се парализирало. Всичко започнало изненадващо през септември от едно невинно изтръпване на крака.
Направили операция, после втора – за доизчистване на тумора. Хистологична проба от тумора на Ани, изпратена от родителите й в клиника в Белгия, само за 7 дни професорът от Белгийската клиника поставя точната диагноза - Сарком на Юинг, а не невробластом, както се съмняват лекарите у нас. Силно притеснена, ето какво още сподели пред репортер на БЛИЦ майката на Ани – Донка Гепова.„Аз съм майката на Анна-Мария. Детето ми има нужда от помощ и адекватно лечение в чужбина, защото у нас никой лекар не поема ангажимента да й помогне. Пред очите ми Анна-Мария гасне… Много съм притеснена и се моля от Фонда някой да прочете тези редове и по-бързо да вземат решение. Срещу поредния номер на молбата ни стои забележката, че „се чака мнение от лекар”. Извинете ме, от кой лекар чакате мнение?
Диагнозата е потвърдена с генетично изследване извън страната, защото у нас такова не се прави. Сарком на Юинг – това е окончателната присъда на познаващи и лекуващи доктори – не от България.
„Мамо, тялото ми гори като факла!” И за два часа тазът и крачетата на Ани се обездвижиха. Оперираха я за втори път, отново в „Пирогов”, на следващия ден, като отстраниха, доколкото е възможно, тумора, защото той притискаше важни нервни центрове и това води до обездвижването й. И така в рамките на 1 месец - две операции, 3 кръвопреливания, 2 ядрено-магнитни резонанса, множество системи и безкрайна болка... Мъка, безнадеждност и отчаяние са ме обхванали, защото не мога с нищо да й помогна!
Нямаме време, детето е напълно неподвижно от кръста надолу, живее в постоянна болка и само на силни обезболяващи. Както и на поддържаща химиотерапия…
Когато я оперираха за първи път, 10 дни след това се установи, че туморът е нараснал 2 пъти. Кой да попитам дали въобще е бил изчистен още при първата операция? Сигурна съм, че отговор няма да получа. Но аз си искам детето живо…
ИСУЛ е пълен с такива като нас – чакащи адекватно лечение. Много от родителите споделят, че вече са намразили наближаващите празници - толкова мъка, бедност и нещастие има в нашата страна! Толкова ли държавата ни няма пари да лекува децата ни в европейски клиники… Нали сме страна от Европейския съюз, детето ми е здравноосигурено и би трябвало цената да е различна. Никое българско семейство няма дори теоретична възможност да извади от продрания си джоб 100 000 евро накуп за операция, дори и за животоспасяваща. Сумата е огромна за повечето българи. Но тя пък е цената на един живот. Явно в България човешкият живот наистина има цена и в пари. В случая с Анна-Мария - 100 хиляди евро!
На Коледа стават чудеса! Аз наистина се надявам на такова чудо – да се съберат пари или просто Фондът да ни изпрати спешно в Германия на лечение.
Благодаря на всички ви, мили хора!”
Още за трагедията на семейството очаквайте в следващия брой на в. „Доктор”!
Диагнозата е потвърдена с генетично изследване извън страната, защото у нас такова не се прави. Сарком на Юинг – това е окончателната присъда на познаващи и лекуващи доктори – не от България.
„Мамо, тялото ми гори като факла!” И за два часа тазът и крачетата на Ани се обездвижиха. Оперираха я за втори път, отново в „Пирогов”, на следващия ден, като отстраниха, доколкото е възможно, тумора, защото той притискаше важни нервни центрове и това води до обездвижването й. И така в рамките на 1 месец - две операции, 3 кръвопреливания, 2 ядрено-магнитни резонанса, множество системи и безкрайна болка... Мъка, безнадеждност и отчаяние са ме обхванали, защото не мога с нищо да й помогна!
Нямаме време, детето е напълно неподвижно от кръста надолу, живее в постоянна болка и само на силни обезболяващи. Както и на поддържаща химиотерапия…
Когато я оперираха за първи път, 10 дни след това се установи, че туморът е нараснал 2 пъти. Кой да попитам дали въобще е бил изчистен още при първата операция? Сигурна съм, че отговор няма да получа. Но аз си искам детето живо…
ИСУЛ е пълен с такива като нас – чакащи адекватно лечение. Много от родителите споделят, че вече са намразили наближаващите празници - толкова мъка, бедност и нещастие има в нашата страна! Толкова ли държавата ни няма пари да лекува децата ни в европейски клиники… Нали сме страна от Европейския съюз, детето ми е здравноосигурено и би трябвало цената да е различна. Никое българско семейство няма дори теоретична възможност да извади от продрания си джоб 100 000 евро накуп за операция, дори и за животоспасяваща. Сумата е огромна за повечето българи. Но тя пък е цената на един живот. Явно в България човешкият живот наистина има цена и в пари. В случая с Анна-Мария - 100 хиляди евро!
На Коледа стават чудеса! Аз наистина се надявам на такова чудо – да се съберат пари или просто Фондът да ни изпрати спешно в Германия на лечение.
Благодаря на всички ви, мили хора!”
Още за трагедията на семейството очаквайте в следващия брой на в. „Доктор”!
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари