Малко момче попетало своята майка: "Защо плачеш?" "Защото съм жена." - отговорила му тя. "Не разбирам." - казало момчето. Майката само го прегърнала и казала: "И никога няма да разбереш."
По-късно попитало баща си: "Защо мама плаче без причина?" "Всички жени плачат без причина" - било единственото, което бащата му казал.
Момчето пораснало, станало мъж и все още се чудело защо плачат жените. Накрая повикало Бог. Когато се появил, го попитал: "Господи, защо жените толкова лесно се разплакват?"
Бог му отговорил: "Когато създавах жената, трябваше да е специална. Дадох й рамене, достатъчно силни, за да носят цялата тежест на този свят, и въпреки това достатъчно нежни, за да може да осигурява комфорт.
Дадох й вътрешна сила, да издържи раждането и пренебрежението, което често пъти получава от своите деца. Дадох й силна воля, която да й позволява да върви напред, когато всички се откажат и да се грижи за семейството си в период на болести и проблеми без възражения.
Дадох й чувствителност, да обича децата си независимо от всичко, дори ако детето много я е наранило. Дадох й сила да понася мъжа си и неговите грешки и я направих от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но че понякога изпитва нейната сила и решителност да бъде постоянно до него. И накрая, дадох й сълзи, за да плаче.
Те са само за нейно ползване, когато й е нужно. Виждаш ли сине мой, красотата не е в дрехите, които носим на тялото си, или в начина, по който се сресваме. Красотата на жената трябва да се види в нейните очи, защото това е входа на сърцето й - място, където е любовта."
