16-годишният самоубиец Николай Миленков бил обсебен от теорията за съществуването на паралелни светове. Той се вълнувал от теорията на относителността на Алберт Айнщайн и вярвал, че има паралелни вселени, а филмът “Матрицата” пък бил култов за него.
Споделял с приятелите си документалните филми “Истинската наука за паралелните вселени” и “Паралелни вселени: много светове”, сам начертал в тетрадка разбирането си по въпроса и написал, че това не е теория, а факт.
“Всяка една секунда от съществуването в това шибано тяло на тази шибана планета е шибан постоянен ад”, пише младежът и по-късно коментира: “Горкият аз, с какъв акъл съм дошъл тука,наистина не знам. Всяка една секунда в тази фалшива реалност с тези прецакани мисли - ад. Колкото и дълго аз да съм тук, нищо няма да бъде наред.”
В края на април започнал да говори за “освобождаването си”, а от началото на май в профила му във фейсбук се появили видеоклипове от самоубийства. Последвали и две публикации с предсказването за деня и часа на смъртта му, но никой от приятелите му не обърнал внимание на тези сигнали.
Първоначално Николай обмислил да се хвърли под обедния бърз влак от Видин за София на 12 май. Тогава сайтът, който “изчислява” момента на смъртта според зададени му параметри, първо посочил датата 15 май около 10 минути след 12 ч. Малко по-късно Николай променил изходните данни и датата била променена на 14 май.
Дните отминават и до 17 май като че ли всичко е било нормално. Тогава обаче Николай обявява: “Утре по това време ке съм на оня свят”. На 18 май сутринта споделя: “Леденостуден нож ненадейно прониза сърцето ми”, а два часа преди да тръгне към товарната гара във Видин, за да се хвърли под влака, отново пуска линк с преизчислената дата и час на смъртта му, които вече са 18.5.2014 г. около 10 минути след 12 ч.
В 12,05 ч младежът вече е мъртъв - скочил е под колелата на последния вагон, докато влакът минава покрай товарната гара и умира на място. Какво точно е отключило обърканите мисли на Николай и вярата му в паралелни светове, която го е тласнала към самоубийство, си остава наистина загадка.
Мълвата в родното му село Чупрене е, че трябвало да живее в ученическо общежитие във Видин, където учел, и това го карало да се чувства като бездомник. Баща му Николай Миленков е шеф на Общинската комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в община Чупрене и си живеел в селото.
