Броят на заявките от бъдещи майки зачести в мрежата: защо сънува чуждо дете ? Ясно е. В края на краищата, преди раждането е невъзможно да си представите какъв ще бъде вашият син или дъщеря. Тук въображението ви рисува познати образи. Това е нормална реакция на организма към стрес и нерви по време на бременност.
Но в нашата история странно дете беше сънува от мъж. А именно провалилият се втори баща, който твърде дълго смяташе, че възгледите му за живота са най-правилните. Мъжът смятал, че ако бъде приет в семейство с малко дете, той автоматично има повече права и по-малко отговорности. Но нека поговорим за всичко по ред.
ЗАЩО СЪНУВА ЧУЖДО ДЕТЕ
Тридесет и две годишният Павел не промени принципите си и остана убеден ерген. Той обясни възгледите си за живота съвсем просто: първо имаше обучение и сериозна връзка не беше достъпна за него. Тогава работете. Сега е кариерно израстване. Не, той имаше приятели и дори много. Но единствената и любима все още не го е срещнала. Може би.
Факт е, че преди няколко месеца Павел започна връзка с Олга. Сладко момиче, малко по-младо от него. Но то имаше един значителен "минус" - дете от първия си брак. Момченце на четири години, казваше се Сашо. Мило дете, нямаше оплаквания от него, освен може би едно. Той не беше син на Павел. Така че някак си наистина не искаше да отделя време, усилия и пари за това.
Е, всички хора порастват. Така Павел, малко смутен, но доста категорично обяви визията си за тяхната двойка. Сашко си има баща, нека той да му купува играчки, дрехи и всякакви други подаръци. Може би това е грубо. Но поне е честно. И Олга се съгласи. Не, не че не я притесняваше. Но тя чувстваше, че на мъжа й му трябва първо време. И като помисли добре, той ще може сам да реши всички плюсове и минуси.
Мина известно време и двойката реши да се премести да живее заедно. Не, не е ставало дума за никаква сватба. Но, както казахме, хората са възрастни. Така че е време да живеят заедно. Вместо да се срещат на уговорено място да ходят на кафе, все едно са на 15 години. За Олга това не беше ново. С мъжа тя свикна с някои от неговите минуси, и си затвори очите, а някои веднага изразиха. Образование, така да се каже.
Но Павел беше малко объркан. Не беше свикнал да живее с деца. И той беше единственото дете на родителите си. Така че за възрастен мъж беше трудно да приеме факта, че той не е единствен мъж в семейството.
Принципите на Павел останаха твърди-"без детски подаръци"! Нищо! Само дето сега нямаше нищо против да излезе да си поиграе с него на двора или да сготви нещо за вечеря, ако беше бързо и лесно. Олга все повече започна да забелязва това и искаше по някакъв начин да промени ситуацията. Имаше осъждане от нейна страна, обвинение в алчност, първите кавги. Но Павел беше като стена. Въпреки че, може би по-скоро по навик.
Минаха още няколко месеца и Оля спря да пренебрегва детето заради мъжа си. Заплатата й стигаше за нея и сина й, като първият помагаше от време на време. Но трябваше да се върши още работа. Е, Павел поне се справяше с това. Работният му ден свършваше рано и за известно време, за да прогони скуката, той се посвещаваше на хлапето.
Те дори отидоха на кино и на пързалка. Павел категорично забрани на Сашко да казва на майка си за това, но беше ясно, че той започна да си затваря очите за някои от принципите си. Но един ден Оля се прибра вкъщи, пое дълбоко дъх и покани Павел в кухнята да поговорят. Оказа се, че наскоро тя отново се е сближила с бившия си.
Той е баща на детето.
Павел прие новината смело. Някой би казал дори безчувствено. Очевидно самият той по някакъв начин вече усетищаше предстоящата раздяла с Олга, но дори не опита да промени нещата по никакъв начин.
Но за негово учудване, Сашко започна да му липсва. Трудно е да се опише как дете, чуждо дете, може така да се "засели" в главата на възрастен. Те прекарваха времето си така, както той би искал да го прекара в детството: Чист въздух, игри. В крайна сметка в плановете им имаше и риболов и хокей.
Сега Оля и синът й Саша са в миналото. Случи се. И нека сега са живи и здрави. От всичко това Павел извлече и добър урок за себе си: Светът не се въртеше само около него. И също така разбра, че няма защо да се страхува толкова от бащинството. Да, това е работа. Да, трябва да се отдадеш изцяло на детето. Но сега тази стъпка вече не изглежда толкова страшна. Все пак някои мъже порастват много късно. Но най-важното е да не закъснеете.
