Необяснима извънземна енергия пази мистичните мегалити на древното светилище Бегликташ край Приморско, заявиха специалисти по паранормални явления пред „Зодиак“. Радиестезистите са категорични, че измерванията на мястото показват, че там кръстосват мощни космически сили, които карат махалата им да полудеят.
Мегалитите, които и днес се смятат за едно от най-големите открития за тракийската история, остават неизвестни за науката до 2003 г.
Засега те са сигурни само, че внушителните канари с причудлива форма не са природен феномен. Човешка ръка, неизвестно как, е поставила на това място грамадите, тежащи по 200 тона. Посветени в тайнството на свръхественото разказват за космическа намеса в района. Привлечени точно от мистичната енергия на Бегликташ траките са направили свое светилище в горите на Странджа планина. И до днес там може да се видят Каменният трон, Слънчевият часовник и Свещената пещера, за които времето сякаш е спряло.
„Траките неслучайно са избрали там да бъде тяхно светилище. Преди хиляди години то е било космическа база на извънземни. И до днес Бегликташ е база на няколко извънземни цивилизации с много висок ранг на развитие“, обясни пред „Зодиак“ уфологът проф. Стамен Стаменов.
По думите му именно тези извънземни цивилизации, които обитават мегалитите, в момента пазят България от злини и нещастия. Същите свръхествестени сили са предпазили страната ни от много повече жертви и разрушения по време на Втората световна война, твърди професорът.
Според езотериците Бегликташ сбъдва всякакви желания. Те твърдят, че светилището край Приморско е един от комуникационните центрове с Космоса. Достатъчно било само човек да отиде там и да си пожелае нещо, което силно желае с цялата си енергия. Задължително условие е помислите му да са чисти и да не желаят да навредят на някого, обясняват запознати с енергийните потоци.
Посветени в тайнството посочват, че най-силна е енергията на т. нар. Брачно ложе, известно още и като „Спалнята на боговете“. То се намира точно в центъра на мегалита и представлява внушителна скала с форма на легло. Спалнята е обградена от камъни с издълбани улеи, използвани при обредите за жертвоприношения.
Mегалитното светилище Бегликташ е свещено пространство с тракийски могили и скални олтари без аналог в целия свят.
Светилището, известно като „българския Стоунхендж“, обхваща площ от 6 дка и се намира на 5 км северно от Приморско – насред гъста широколистна гора на територията на някогашната недостъпна за „простосмъртни“ ловна резиденция „Перла“.
Бегликташ е известен на българската наука още от теренните проучвания на чешко-българския археолог Карел Шкорпил, извършени след Освобождението.
Тогава Шкорпил отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (днес Приморско), се намира скален връх, наречен от него Апостол таш.
Мястото остава потънало в забвение близо сто години и едва през 2002 – 2004 г. покойната българска археоложка Цоня Дражева от Регионалния исторически музей в Бургас предприема с минимално финансиране археологически разкопки на древното светилище.
За три години екипът ѝ почиства и връща на предполагаемите им места падналите камъни.
Досега централната площадка на светилището е най-добре проучена. Тя е леко издигната над околния терен и в нея са разположени в кръг с диаметър 56 м скални елементи, които са служили за извършване на ритуали.
В североизточната част на Бегликташ е изграден своеобразен лабиринт от монолити. Предполага се, че той е служел за предсказване на бъдещето и занятието, към което ще се насочат младежите от племето.
Лабиринтът има два изхода – ляв, кореспондиращ с мистиката и жречеството, и десен, който се асоциира с прагматичната дейност в живота.
За да достигнат до изходите, младежите е трябвало първо да преминат през различни изпитания, например да се промъкнат през тесен скален процеп. Той е с височина 6 м и широчина около 50 см. Смятало се е, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него. Тези, които най-бързо успявали да излязат от лабиринта са се славели в племето като носещи специална силна енергия, която им помага в битките.
Според разкази на местните жители от Приморско на поляната непосредствено пред светилището са се изпълнявали нестинарски ритуали до 1956 г., когато теренът е одържавен и започва изграждането на резиденция „Перла“.
Базирайки се на данните за нестинарските ритуали и очевидните изкуствени издълбавания по повечето мегалити в околността, изследователите стигат до заключението, че светилището е свързано с почитането на Слънцето и Великата богиня майка. Територията му е служела за сцена на редица други мистичните обреди.
Всички тези особености правят Беглик таш едно от най-интересните, енергийни и наситени с многовековна история места по нашите земи.
Източник: Зодиак, в. Труд
