Майка ми имаше само едно око. Мразех я... беше ме срам от нея.
Един ден, докато още бях в началното училище, майка ми влезе в клас и ме поздрави. Беше ме толкова много срам... Как можа да ми го направи!? Игнорирх я, отправих й поглед, изпълнен с омраза и избягах.
По-късно всички мои приятели ми се присмиваха и ми казваха: "Нещастник, твоята майка има само едно око!"
Потънах вдън земя и си пожелах майка ми да я няма. Когато отново я видях, й казах: - "Ако отново посмееш да ме направиш за смях, по-добре е да умреш!" Майка ми нищо не ми отговори.
Не се спрях нито за момент да помисля върху казаното, бях изпълнен с омраза и ярост. Не ми пукаше за нейните чувства. Единственото, което исках, бе да избягам далеч и да не я видя повече.
По-късно в живота учих много и трудно. Получих шанс да отида в Сингапур и да уча ... бях в екстаз! Ожених се, купих къща и имах свои деца. Бях щастлив с живота си, с децата си, въпреки че живеех в друга държава.
Но един ден дойде майка ми да ме посети. Не я бях виждал много години, а тя не бе виждала внуците си. Появи се на прага. Моите деца започнаха да се смеят. Аз й се развиках - как може просто така да се появява неканена! И казах: - "Как можеш да идваш у дома и плашиш децата ми? Махай се, не искам повече да те виждам!"
Майка ми просто тихо отговори: "Извинете, трябва да съм сбъркала къщата" и си замина ...
След няколко години получих писмо. Поканен бях на абитуриентски бал у дома. Излъгах жена си, че трябва да отида в командировка. След тържеството от любопитство се върнах до стария дом.
Когато ме видяха, съседите ми казаха, че вече е мъртва. Нито една сълза не пролях. Дадоха ми едно писмо и ми казаха, че е от нея.
Обични ми сине. Мислeх за теб през цялото време. Съжалявам, че така нахлух в дома ти и уплаших децата. Беше ми приятно, че си успял в работата и че ще дойдеш на празник тук. Аз може би няма да мога да стана от леглото, за да те видя. Съжалявам, че винаги те карах да се червиш и ти бях в тежест. Когато беше малък се случи инцидент и ти загуби едното си око. Като майка не можех да понеса да растеш с едно око. Лекарите те прегледахa и ми казаха, че е възможно... Тогава аз ти дадох моето ... Бях щастлива, знаейки, че моят син гледа света и мен с това око ...
С любов,
винаги за теб "
Твоята майка.
