Самоиздигнал се мъж решил да покаже на жена си откъде идва и там тя открила кутия с името му. Кутията разкри истина за неизвестното му минало и допълни липсваща част от живота му.
Чарли имаше всичко – интелигентност и остроумие, успешна кариера, любяща съпруга и удобен дом.
В сиропиталището, в което беше отгледан, той често беше подиграван и нехаресван, тъй като беше по-интелигентен от децата на неговата възраст. Докато те харесваха играчки, той се радваше на книги и научни експерименти.
По време на престоя му там само учителката му на име Синди прояви състрадание към него и се държеше с него като със собствен син. Познавайки любовта му към науката и ученето, тя щеше да го учи всеки ден и благодарение на нея той израсна до умния човек, какъвто стана.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Народен лек против гъбички ги убива за 2 часа. В чаша вода смеси..
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Три знака че идва инсулт и има проблеми
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Болките с колената ще изчезнат завинаги, ако на болното място сложиш
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
116-годишен българин каза как да изчистим съдовете си-на празен стомах разредете
За съжаление, Синди беше уволнена, без Чарли изобщо да разбере причината. Тя искаше да се сбогува с момчето, но й беше казано, че властите ще бъдат извикани, ако се приближи до момчето.
Той никога повече не я видя. След като я уволниха, момчето неохотно се съгласи да бъде осиновено от семейство, което прояви интерес към него. Преди той беше доволен да остане в сиропиталището, когато Синди все още беше там, за да му прави компания и да се грижи за него. Но тъй като Синди си отиде, той не виждаше причина да остане.
Двадесет и шест години, откакто напусна сиропиталището на десетгодишна възраст, той реши да се върне и да ги посети със съпругата си Камила. „Бих искал да знаеш как започна животът ми“, каза й той един ден.
„Разбира се, скъпа. Ще се радвам да видя къде си израснал“, усмихна се тя. С това те отидоха до изоставеното сиропиталище.
След като стигнаха там, Чарли я заведе до стаята, в която беше отседнал. Докато се оглеждаха, той си припомни времето, прекарано там. Тогава Камила внезапно прекъсна мислите му.
„Виж това, Чарли“, каза тя, след като забеляза дървена кутия под леглото. „Тук има толкова много боклук, но това изглежда като важна кутия, не мислите ли? Помните ли това от преди?“ тя попита.
Чарли поклати глава, но все пак взе кутията. Името му беше гравирано върху него и имаше кодова ключалка. Под името му имаше малък надпис: „Вие знаете кода. Това е нашата парола.“
Той веднага разбра, че Синди е тази, която е оставила тази кутия. Винаги, когато трябваше да създадат парола за своите експерименти, те използваха едно и също число – 169.
Чарли въведе кода и кутията се отвори. Той и Камила бяха възхитени и любопитни какво ще намерят вътре. Накрая остана само едно дълго писмо. Той гласеше:
„Днес е 13 март 2010 г. Никога не съм забравил рождения ти ден, Чарли.
Опитвах се да те намеря, но от сиропиталището не съобщават къде си. Така че оставям това тук, тъй като обеща, че един ден ще се върнеш в стаята си, за да ми разкажеш за всички успехи, които си постигнал.
Уволниха ме, защото ден преди да замина в сиропиталището пристигна писмо. Разкри, че дядо ви, когото никога не сте виждали, е починал. Оставил ти е голямо наследство.
Директорът на сиропиталището и неговият адвокат обаче са го скрили от вас и са придобили парите чрез подкупи. Разбрах и ме уволниха, защото заплаших, че ще извикам ченгетата.
Преди да си тръгна, успях да взема чека, който директорът открадна. Било е платено на „КЕШ“, така че все още може да отиде при вас. Исках да го имаш, когато си много по-голям, за да можеш да го запазиш и да не позволиш на никого да ти го отнеме.
Надявам се това писмо да стигне до вас. Дори и да отнеме години, можете да ме намерите на същото място. Моля, посетете ме, за да ви дам това, което ви принадлежи. С обич, учителю Синди.“
Под ръкописното писмо беше адресът на неговия учител. — О, боже — каза Камила. — Дядо ти е знаел, че живееш в сиропиталище и ти е оставил наследство? — попита тя, все още шокирана.
Чарли също не можеше да повярва, така че те веднага потеглиха към адреса на Синди. Щом отвори вратата, тя не повярва на очите си.
— Знаех си, че един ден ще дойдеш, Чарли — каза тя. Докато изглеждаше много по-стара сега, когато беше в началото на 60-те, Чарли все още я разпознаваше.
Те се прегърнаха и не можаха да сдържат сълзите си. — Мислех, че никога повече няма да те видя — призна той.
„Имах надежда, че ще се видим отново. Знаех, че ще удържиш на думата си и ще посетиш старата си стая един ден“, усмихна се Синди. Тя ги покани вътре и двамата седнаха на дивана и пиха чай.
Синди подаде на Чарли банкова книжка, след като наваксаха живота на другия. Когато го отвори, не повярва на очите си. Имаше баланс от петстотин хиляди долара.
— Кой беше дядо ми? — попита любопитно той.
Синди разкри, че е разбрала, че дядото на Чарли по бащина линия е бил богат бизнесмен. Той никога не е имал шанса да се грижи за Чарли, защото собственият му баща го е изоставил. Когато дядо му разбра, че има внук, беше твърде късно и той умираше.
Тъй като Чарли вече беше богат човек, той искаше да се увери, че Синди живее с повече от достатъчно пари за своите желания и нужди. Той й дал повече от половината от парите в банковата сметка, за да може да ремонтира къщата си, да изплати дълговете си и да живее охолно.
„Ти си единственият човек, който някога ми е показвал какво е чувството на майчината любов. Ти си толкова скъпа за мен и въпреки че бяхме разделени почти три десетилетия, аз съм щастлив, че сега мога да се грижа за теб“, каза й той. Синди се разплака от щедростта на Чарли и те се прегърнаха дълго време.
Оттогава Чарли и Камила винаги посещаваха Синди и я канеха на гости през уикендите и празниците. Винаги щеше да бъде сама, тъй като децата й живееха в различни щати, така че се погрижиха да й правят компания, доколкото могат.
Какво можем да научим от тази история?
Това, което трябва да бъде в живота ви, винаги ще намери своя път обратно. Чарли си мислеше, че никога повече няма да види Синди, но те се върнаха в живота си един на друг, дори ако това отне десетилетия. По същия начин Чарли никога не е знаел, че има наследство на свое име, но благодарение на Синди той успя да го получи, независимо колко време му отне да го направи.
Вашето минало не определя бъдещето ви. Чарли имаше трудно детство, след като беше в сиропиталище, където никой не го оценяваше. Той обаче не позволи на този факт да му попречи да живее добър живот и да си създаде име.
Споделете тази история с близките си. Може да ги вдъхнови и да направи деня им.
