34-годишният Атанас Граматиков оцелява при зверска катастрофа с мотор , лежи с отворен череп, претърпява 9 операции и излиза от 4-месечна кома единствено заради любовта към дъщеря си, разкрива самия той, цитиран от в. "Струма".По време на инцидента Атанас е само 28-годишен и работи като сервитьор и музикант, а дъщеричката му тогава е на 2 годинки.
Ето какво разказва Атанас:
"Никога няма да забравя онзи слънчев октомврийски ден на 14.10. 2008 г., когато бяхме с приятели на полянка край Сандански. Нямахме вода. Аз бях с кросовия си мотор "Ямаха" и предложих да отида да напълня от една чешма на 300 м. от полянката. Карах по пътя със 140 км/ч, преди един завой успях да намаля до 100 км, когато пред мен видях пясъчна настилка и разбрах, че ще се случи нещо наистина много страшно. Изгубих контрол над мотора и се озовах буквално залепен в скалата. Хора, които са минавали оттам са ме видели и веднага са повикали Спешна помощ.
Медиците са дошли веднага и ме транспортирали до болницата в Сандански. Един от докторите се свързал с друг лекар в Благоевград, за да съобщи за тежкото ми състояние и споменал, че съм разхерметизиран, т.е, че съм с отворен череп, но в съзнание и контактен. Отсреща лекарят останал направо изумен, казал, че това не е възможно. За кратко време е дошла линейка, за да ме откара в Благоевград. Лекарите казали на близките ми, че до часове може да се случи фаталното - аз да умра. Счупената ми ръка в лакътя я гипсирали без операция или наместване, просто са я свили и гипсирали, за да не стърчи навън. 3 или 4 дни бях в болница, в една стая без никаква животоспасяваща апаратура до мен, изписаха ме с епикриза, в която пишеше, че ме изписват в сравнително задоволително състояние. Вуйчо ми взел епикризата и отишъл в София, във ВМА при доц. Петков, който вече е покойник.
Щом прочел написаното доцентът казал на вуйчо ми, че нямало шанс да оцелея, а ако оцелея то това ще е чудо - 1 към 1000 и ще бъда развалина. Щом вуйчо ми му даде телефона, за да се увери, че въпреки отворения череп аз съм контактен, той тутакси разпоредил от София да тръгне линейка, за да ме транспортират до ВМА. За нещастие ден-два след това получавам тежко мозъчно възпаление - менингит.
Майка ми през нощта сънува мъртавци, които й казват, че са дошли да ме вземат. От мъка тя започва да крещи в съня си, като в този момент звъни мобилния телефон, за да й кажат, че съм още жив, но с менингит. Наложило се да ме приспят, за да може мозъкът ми да бъде в пълен покой и да спадне отокът. През този период са ме хранели с пилешка пасирана каша, която майка ми всяка сутрин носела, за да ми я инжектират медиците в стомаха. 4 месеца съм бил в медикаментозна кома. През този период нямам никакви спомени, освен ярка светлина.
Два месеца след изписването ми от болницата беше първата ми мозъчна операция, при която ми сложиха клапа в мозъка. След това през около 3 месеца ми направиха още 3 операции. 1 година след катастрофата започнах да се уча да седя. След две годишна борба за живот сам седнах в инвалидната количка, която стоеше винаги до леглото ми. Излизах на двора, започнах лека-полека да се изправям на крака, държейки се за оградата.
От общо претърпените 9 операции след катастрофата, от които 4 на главата, една на корема, една на врата, на крака и къде ли не, аз съм щастлив, че с Божията помощ се върнах към живота. Имам една дъщеря, която е 8-годишна и страшно много обичам. Може би до голяма степен борбата ми да оцелея е била точно заради нея. Затова продължавам напред въпреки трудностите. Сега съм с една патерица, тъй като единия ми крак е по-къс с 3 см. заради това, че бедрената ми кост е хлътнала в таза при катастрофата и е сраснала така, докато съм бил в кома. Ако имах 5000 лева бих се оперирал още веднъж, понеже така е трудно. Цялата стойка се е изменила. Аз съм трудостроен първа група с придружител и получавам 200 лв пенсия, от които няма как да пестя, за да си платя нова става. Сега се надявам да стане някакво чудо и да успея да събера необходимите средства, с които да се подложа на поредната операция и да осъществя мечтата си да ходя без помощни средства.
Разбрах едно в този живот, което потвърждава народната мъдрост: " Има ли век, има и лек". Аз съм жив пример за всички...
