35-годишният Ценко Горчев Атанасов от Габрово търси родната си майка .
“Вече 20 г. се боря с тази мисъл и се надявам да успеете да ми помогнете”, казва Ценко пред в.
Той бил роден под името Росен на 17 февруари 1979 г. в “Майчин дом” в София. След раждането си бил оставен в дом “Майка и дете" в кв. “Драгалевци", откъдето бил осиновен на 8 март 1983 г.
“Винаги дълбоко в себе си съм чувствал, че хората, които са ме осиновили, не са моите биологични родители. Но когато бях на 13 години, една моя комшийка ме нарече с думата копеле и тогава разбрах, че съм осиновен. Търсил съм истината за себе си, питал съм много пъти осиновителката ми, но тя не знаеше или не искаше да каже”, разказва Ценко.
След смъртта й той опитал да говори с баща си, но не се получило.
Малкото, което знае за предишното си битие, е номерът на делото за осиновяване - 247, на окръжния съд в Ловеч, както и датата на решението за осиновяване - 23 март 1983 г.
И двата факта прочел в акта си за раждане и се надява да са достоверни.
“Първоначално моите осиновители са ме записали под името Ценко Горчев Цонков, но после са сменили фамилното ми име на Атанасов", разказва мъжът. След като започнал да търси истината за произхода си, той ходил в дома в “Драгалевци”, в който бил оставен.
“И досега помня боровата гора и градинката, където играехме с другите деца. Имам белег вляво на главата си от пързалката, на която се пързаляхме", разказва Ценко.
Друг спомен отпреди 30 г. е една черна котка до едно легло.
“Не знам дали това е било в дома на биологичната ми майка, ако известно време съм живял при нея, или някъде другаде”, споделя мъжът.
След като научил, че е осиновен, той успял да говори с акушерка, позната на осиновителката, която му обяснила, че тъкмо тя е уредила тези хора да го осиновят.
“За жалост, тази жена почина в далечната 1997 г. Помня обаче, че живееше недалеч от Централна гара в София, където имаше детска площадка със слонче, на което се пързалях, а улицата се казваше “Струга”. От нея знам, че баща ми бил някакъв големец от Банско, но тя така и не ми каза името", споделя Ценко.
Той обяснява, че не търси изгода от биологичните си родители.
“Само искам да знам дали имам наследствени болести, братя, сестри”, категоричен е мъжът. Той не упреква жената, която го е родила и е взела решение да го даде за осиновяване.
“Говорил съм с жени, които са оставили своите деца, защото ги е било страх от хорските думи и упреци. Феноменът “какво ще кажат другите" е принудил много хора да дадат децата си", наясно е Ценко.
Преди време той отишъл в Ловешкия съд, където се пази делото му за осиновяване. “Видях папката, но не ми дадоха да я отворя и да прочета какво пише в нея. Отказаха ми с мотива, че има тайна на осиновяването", завършва разказа си Ценко.
