Мъж от Асеновград: Успях да се преборя с рак на дебелото черво!

Започва се борба за живота му, защото се оказва, че болестта напредва много бързо. 

След две неуспешни операции и няколко химиотерапии лекарите в България признават, че положението е безнадеждно. Близките успяват да уредят лечение в испанската клиника “Памплона” към университета “Навара”. Днес Николай спокойно казва: “Аз вече съм здрав, да не пишете, че съм болен. Аз оздравях”. Проблемът е, че семейството му все още не е успяло да изплати огромната сума за лечението в Испания, освен това предстоят още процедури за пълното му възстановяване. През този период се организират много благотворителни инициативи от негови приятели, откликват стотици хора. Медиите също не остават безразлични. Редакцията на в. “Доктор” се присъединява към призива на Николай, на неговата майка, на неговите приятели към всички хора, които могат и желаят да помогнат. Дарете SMS с текст на латиница DMS NIKOLAI на номер 17 777. Има и дарителска сметка: IBAN BG56 UBBS 8002 1088 498330 и BIC код UBBS BGSF Обединена Българска Банка, титуляр: Николай Владимиров Иванов.

Решихме да разкажем историята на Николай и по друга причина - да вдъхнем кураж на онези, които са попаднали в неговото положение, никога да не се отчайват, а да се борят.

- Здравейте, Николай. Как се чувствате в момента? Докъде стигна лечението? Или вече приключи? 
- Аз в момента съм напълно здрав. Да не напишете, че съм болен. Аз оздравях напълно. Засега резултатите ми са отлични, възстановявам се.

- Николай, нека да се върнем в началото. Кога научи тази коварна диагноза?
- Моето заболяване се установи през 2011 г. През октомври получих кръвоизлив и тогава стана ясно, че страдам от тежка болест.

- А имаше ли някакви симптоми преди това?
- Да, имах симптоми - подуване на корема, трудно изхождане, но никога не съм предполагал, нито пък близките ми, че става дума за раково заболяване. Когато получих кръвоизлива, докторът каза, че се налага колоноскопия. Това изследване доказа, че имам тумор в дебелото черво. На мен не ми казаха истината директно, съобщили са я на родителите ми.

- Веднага ли започна лечението?
Да, лекуваха ме във ВМА - София. На 15 декември, същата 2011 година ми направиха първата операция, последвана от шест курса химиотерапия. 

- Подобри ли се състоянието ви след това лечение?
- Не, точно обратното - през май 2012 приключиха химиотерапиите, след което ми направиха скенер. Тогава се установи, че болестта не само че не е овладяна, а се развива с голяма сила. Бях получил разсейки почти по цялото тяло. Това наложи втора операция, пак във ВМА - на 31 август 2012 г. ме оперираха. Беше много тежък момент за мен, беше същински шок, защото докторът каза, че няма смисъл да ме лекуват повече, само ме отвори и затвори.

- Какво предприехте след този първоначален шок и за вас, и за семейството?
- Решихме да търсим спасение в чужбина. 

Майка ми подаде документи в пет държави, 

но впоследствие специалисти ни посъветваха да се доверим на клиниката “Памплона” в Испания. Аз имам леля там и само след 25 дни бях приет за лечение.

- Дадоха ли ви надежда за излекуване?
- Нека обясня: оказа се, че най-късно на 25-ия ден след втората операция тук трябва да започна лечение, защото ми даваха най-много два месеца живот. И така, на 25-ия ден вече бях в болницата. Съответно ми направиха всички необходими изследвания. Резултатите бяха готови на следващия ден и те, за съжаление, напълно потвърдиха диагнозата - разсейки в белия дроб, в черния дроб и по коремната стена... Не ми даваха големи шансове, казаха, че идваме доста късно. Болестта беше много, много напреднала.

- Какво лечение ви приложиха там?
- Там претърпях четири операции и 18 химиотерапии. Едната операция - хипертермична, продължи цели 12 часа.

- По-важни са резултатите. Казвате, че вече сте напълно здрав?
- Разбира се, много съм благодарен на лекарите в испанската клиника. Те направиха всичко възможно, свършиха своята работа. Когато впоследствие ме изследваха и се оказа, че нямам вече никакви метастази, самите те се изненадаха.

- Защо?
- Защото резултатите ми бяха отлични.

- Николай, вие споделихте, че паралелно с лечението сте опитали и алтернативни методи. За какво става дума?
- Първо искам да кажа, че по никакъв начин не омаловажавам официалната медицина. Напротив, 

благодарен съм на всички, които ме лекуваха 

Но когато ти кажат, че нямаш почти никакви шансове, когато не ти дават надежда, ти трябва да продължиш.

- Така е. Какво предприехте?
- В самолета за Испания майка ми попадна на статия за действието на лечебните гъби и решихме да опитаме. Искам да кажа, че и досега ги пия, не спирам да ги приемам. С тях се чувствам по-добре, отколкото с химиотерапията. 

- По схема ли се приемат лечебните гъби?
- Да, задължително. В зависимост от епикризата лекар-специалист подготвя схемата за лечение.

- А какво усещате, когато приемате лечебните гъби? Какво действие оказват?
- Когато започнах да ги приемам, се изпотявах по 3-4 пъти през нощта, обилно изпотяване. Освен това много често ходех до тоалетната. Температурата ми също се повишаваше - не много, но се повишаваше.

- Може би тези симптоми означават, че гъбите въздействат, че изкарват токсините от метастазите?
- Вероятно е така. Защото само след месец и половина на подобно лечение лекарите в Испания останаха безкрайно изненадани от резултатите ми. Всички метастази бяха изчезнали.

- А сега какво следва? Казвате, че сте излекуван?
- Да така е. Чувствам се здрав, продължавам да се възстановявам, предстоят още някои процедури. Проблемът е, че не съм успял да изплатя докрай лечението си в Испания. Все още събираме средства - имам и дарителска сметка. Тук е мястото да благодаря на всички приятели, познати, на всички онези, които участваха в благотворителни инициативи, за да ми помогнат. Благодаря и на медиите, които се включиха. Разбрах колко добри и състрадателни хора има в България. 


Яна БОЯДЖИЕВА