Лоша болест погубила 10-годишната им дъщеря Биляна, преди таткото да успее да я види 49-годишният кубинец Хулио Сесар Кория Исак от кубинския град Баямо успя да открие българската си любима Елена 25 години след принудителната им раздяла през 1990 г. Добрата новина, която му съобщи “24 часа”, обаче бе помрачена от тъжна вест - зла болест погубила дъщеричката им Биляна, преди таткото да успее да я види.
“Така отчаяно търсех момичето си.
Поне засега попарени остават и надеждите му, че ще може да види отново и любимата си Елена. Тъжно-щастливата история, която засега е с неясен край, започва в далечната 1986 г. Тогава 19-годишният Хулио пристига в България, за да работи. Като много кубинци по онова време започва като арматурист в строителството. Обектите, на които го пращат, са главно в района на Бургас. “Най-много работих в бургаското СМК”, припомня си Хулио. Тъкмо край морето съдбата го среща с 2 години по-голямата българка Елена. Жената и сестра ѝ Величка са от Маданския край, но са отишли да берат праскови в района на Бургас. “С Хулио си допаднахме веднага. Той беше научил доста добре български и имахме много хубаво време заедно”, разказва Елена, която “24 часа” откри в пловдивското с. Чоба. Кубинецът от своя страна също харесал българката. Двамата били млади и влюбени. Планирали общо бъдеще. Хулио пази прекрасни спомени от гостуването при родителите на Елена в родопското село Долен. Щастието им обаче продължило само година и половина. “Падна комунизмът и за няколко дни изгониха всички чужденци, които работеха в България - виетнамци, кубинци... С огромна мъка трябваше да напусна и аз и да оставя бременната си жена”, разказва Хулио. Той нарича Елена своя жена, макар че не успели да се оженят “Решението за изгонването ни връхлетя така изведнъж, че нямахме време да реагираме. Седяхме на летището, прегръщахме се за довиждане и плачехме.
Надявахме се, че ще можем да се видим някога отново”, потвърждава и Елена. Още на другата година Елена праща на Хулио покана да се върне, но не му дават виза. По онова време и двамата знаят, че тя е бременна с общото им дете “Нямах щастието и привилегията да видя раждането на дъщеря си”, тъгува Хулио. От писмата на любимата си научил, че момиченцето им се родило през февруари 1991 г. След трудната раздяла през 1990 г. Хулио отнесъл отвъд океана много снимки, на които е с българската си любима, сестра ѝ Величка и дъщеря ѝ от предишна връзка - Даниела, която по онова време е на 10 години.
От време на време гледал фотосите и се надявал, че някога ще успее да се върне и да види семейството отново. Освен снимките повече от 25 години пазил в една кутия и няколко документа, които се оказаха решаващи за намирането на българката. Сред тях е и поканата на Елена от 1991 г. да я посети в България. На документа, заверен от община Асеновград, жената е записана с моминското си име на адрес в града.
25 години по-късно на този адрес обаче няма и следа от Елена. Съседите на ул. “Тракия” казват, че не помнят такава жена. “Може да е била за кратко на квартира тук”, обяснява пенсионерка от района. Хулио обаче е упорит. Той намира в кутията с български снимки подробности за сестрата на Елена - Величка, и за по-голямата ѝ дъщеря Даниела. По тях успяваме да открием, че преди време Даниела е живяла в пловдивското с. Чоба, недалеч от Брезово.
Кметът на с. Чоба Стоян Рангелов се заема да помогне. Потвърждава, че Даниела е била жител на селото, но отдавна е омъжена в Македония. Обещава обаче да ни свърже с майката Елена. Жената не може да повярва на ушите си, че я търсят чак от далечна Куба И за миг няма колебание кой пита за нея и за дъщеричката ѝ Биляна. “За съжаление зла болест отнесе Биляна, татко ѝ не можа да я види”, казва Елена и гласът ѝ се разтреперва.
Момиченцето било 10-годишно, когато починало от левкемия. Знаело, че има татко в Куба, когото познавало само по снимките, запазени грижливо от майка ѝ. В първите години след раздялата Елена и Хулио имали надежда, че някога ще се съберат отново. Пишели си писма. После писмата се разредили, а по-късно спрели. В последното Елена съобщавала на Хулио, че се е омъжила. Въпреки че писмата секнали, Хулио не престанал да мисли за нея. Не създал семейство, нямал деца. Надявал се, че някога ще успее да прегърне Елена отново.
През годините няколко пъти търсил начин да открие момиченцето и майка му. Пращал писма на стария адрес в Асеновград, но те оставали без отговор. Свързал се с Международния червен кръст, но и оттам не могли да му помогнат. “Открих Българското национално радио и се надявам, че ще можете да ми помогнете.
Искам да намеря дъщеря си и да знам, че е добре”, написа Хулио до испанската редакция на БНР. Това не е първият случай, в който редакторката Даниела Радичкова свързва испаноговорещи от цял свят с популярната рубрика на “24 часа”, на които успешно помагаме да намерят български роднини или приятели. В първото си писмо до “24 часа” през юли т.г. Хулио написа: “Отчаяно търся скъпата си дъщеря в България. Надявам се да я видя и да я прегърна.
От цялата си душа ви моля да ми помогнете. 25 години не губя надежда, че един ден ще видя порасналото си момиче.” Дни след като открихме Елена, той не може да повярва на ушите си, че само за няколко седмици сме се справили с издирването, което го занимава от години. “Ще ви бъда вечно благодарен за това, което направихте за мен”, казва Хулио скоро след откриването на Елена.
Двамата говорят по телефона или по фейсбук няколко пъти седмично. Таят надежда, че някога ще могат да се видат отново и да идат на гроба на общото им дете в Златоград. Месец след намирането на Елена обаче възелът се заплита още повече Единственият начин Хулио да пристигне в България е Елена отново да му прати покана.
За да бъде заверен документът обаче, се иска тя да представи доказателство за спестявания, с които ще издържа госта, и да посочи адрес, на който ще го приеме. “Нямам нито имоти, нито спестени пари. Заплатата от завода, в който работя, ми стига колкото да преживявам”, казва отчаяно Елена.
Тя се надява, че красивата й история с Хулио ще трогне някого и ще намерят изход от лабиринта, в който се намират. Сестра ѝ Величка отдавна живее и работи в Германия. Дъщеря ѝ със съпруга си и двете им деца са в македонския град Струмица. Не са богати и когато Елена споделя щастливата вест за намирането на Хулио, двете се чудят как могат да ѝ помогнат.
