Кирил Костов е на 70 г., някои го наричат „човека тото“, защото лотарията близо 30 години изхранва семейството му. Но не защото е ударил джакпота.
Той става първият външен контрагент на БСТ.
На вратата на пункта той е оставил телефонния си номер. По всяко време, дори и през нощта, когато човек го осени идеята за печалба, може да му позвъни и да пусне фиш при него.
Тайната на това да работи неуморно се крие във факта, че е намерил професията на живота си. Той е съумял да събере хобито си, удоволствията си и припечелването в едно.
Конфуций го е казал, а Кирил го потвърждава: Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.
Човекът тото има своя концепция, на която държи – трябва не само да му е приятно на него да работи, но и на клиентите да им е хубаво да си пуснат фиша точно при него. От изписването на „джакпот“ с монети на пода до приготвянето на новогодишна баница с лотарийни късмети – по всичко личи, че това място е създадено с много любов и желание. Но всичко в живота си има цена, неговата е личното му време.
Въпреки това никога не е посмял да се откаже. Крепи го това, че работата му доставя удоволствие.
Неотлъчно до Кирил е най-верният му приятел – кучето. А как може да се казва кучето на тотаджията? Джакпот, разбира се.
Голяма част от клиентите си пускат фиш при него, защото смятат, че дядо Кирил им носи късмет. Някои дори му се доверяват толкова, че го правят и от разстояние – обаждат му се по телефона и диктуват числата си.
Той обяснява, че също пуска фишове, чака с нетърпение тегленето и се радва винаги когато някой спечели, дори и да не го познава лично. Описва себе си не просто като хазартна личност, а като „комарджия“. Най-ценното наследство, което е обещал да предаде на дъщеря си, са числата, с които играе от години.
Човекът тото досега не е ударил джакпота от лотарията, но числата в живота си е наредил добре. Казва, че най-голямата му печалба е неговият внук.
