Песента на Майли Сайръс “Разбиваща топка” и преводът към нея е последното, което публикува в профила си във фейсбук Николай Вълчев от Видин. Това става на 26 февруари вечерта.
Всичко, което исках, бе да пробия стените ти. Всичко, което ти направи, бе да ме разбиеш. Дойдох като разбиваща топка. Да, просто затворих очи и опитах. Остави ме свита в пламъците и падането. Всичко, което ти направи, бе да ме разбиеш. Да, ти ме разби.
Малко след публикацията той насочва пистолет към главата си и натиска спусъка. Минути преди това го е размахал пред сестра си, за да я изгони от дома. Тя идва при него, след като по-рано по телефона той казал, че ще се самоубие.
Жената веднага се обажда на тел. 112 и изчаква пристигането на полицаи и на психоложка, които да поговорят с Николай
Когато те слизат от асансьора на етажа, от апартамента на Николай се чува изстрел.
Простреляният в главата е откаран с линейка във видинската болница, а по-късно същата вечер е транспортиран до “Пирогов” в София. Пациентът е опериран в четвъртък и е добре, казаха от болницата вчера. Приятелите и колегите на Николай са в шок, въпреки че знаели, че преживява тежко раздялата с любимата си жена и е изпаднал в депресия. Той работи като началник-влак и при пътуванията се запознал с Ива, която е от Мездра и също работи в системата на БДЖ.
Наскоро връзката им приключила и влюбеният 45-годишен мъж изпаднал в отчаяние. През последната седмица намеквал за решението си да се самоубие във фейсбук, но никой от приятелите му не взел това на сериозно и не реагирал. Част от постовете му дори били харесани от хора, които ги прочели.
Освен дългите словоизлияния заради раздялата с приятелката и намерението да сложи край на живота си той публикувал силует с насочен към главата пистолет и недвусмислен надпис: “Сърцето и душата ми умряха с теб. Сбогом.” На 24 февруари, два дни преди да посегне на живота си, написал:
“Много пъти умирах последните седмици. Стоях на прозореца, наливах си отрова, мислех да скоча под влака, но какво са виновни колегите? Затова си купих револвер (a shot and end). Много пъти. Сърцето ми е цялото в рани. Неизлечими. Толкова наранен не съм бил никога... Не ме е страх да умра, страх ме е да живея. Дано оцениш колко съм те обичал и колко ми е било тежко, че не ме разбра. Sacrifice в името на теб, заслужава си. Адът, в който ще ида, е нищо пред ада без теб.”
На 25 февруари той споделя и баладата на Лара Фабиан “Карузо” с цитат от текста: Te voglio bene assai, Ma tanto ma tanto bene sai. (Обичам те много, толкова много, ти знаеш.)
Негов приятел коментира: “Ееее, стига бе, пич”, и това е единствената реакция. Същия ден без коментар или действие остава и съобщението му в една от фейсбук групите, в която членува, където пише: “След Гълъба съм аз.”
За външни хора това не означа нищо, но за съвипускниците му трябва да е недвусмислен знак. Те обаче го забелязват, когато изстрелът вече е произведен, и разбират за това от интернет.
Вчера те се питаха дали Вълчето, както наричат Николай Вълчев, е жив, или не. Един от членовете на групата се сеща за неразчетения знак и прави това съобщение: “Той (Николай Вълчев - б.а.) написа коментар на наша снимка на гарата в Горна Оряховица: “След Гълъба съм аз.” Както знаете, Гълъба казваха на нашия покоен съвипускник Тодор Тодоров от Русе. Не го приех на сериозно, но явно е било!”
Едва в сряда, когато продължил да пише във фейсбук, сестра му разбрала, че нещата са
сериозни, и направила опита да говори с него първо по телефона, после - в дома му.
Вчера профилът на Николай във фейсбук, където той изливаше душата си и най-съкровените си мисли, бе изтрит.
Последните постове на Николай в мрежата:
25 февруари
Както и тялото има предел, след който не може да продължи да съществува, така и душата и чувствата на хората не могат да продължат да поемат повече рани.
26 февруари
Искам да знаете, не съм луд. Бях нормален човек, докато не я срещнах. Тя ме подлуди. Имам есемеси, разговори по скайпа - нещо остана от чата във фейсбука. Има човек, който знае цялата история - как си променяше мнението по 2 пъти на ден и тъкмо да се откажа, тя ме връщаше при себе си.
“Мислих за това, че ти ме изграждаш като личност, с теб разцъфвам буквално като цвете, което се разлиства тепърва. И такива неща, казах ти, не искам да се повтарям, само времето ще покаже, но думи на обич не искам, за мен валидни са само делата. И времето всичко показва. Истинската обич не остарява, не избледнява, не се влияе от лоши думи, от нечисти дела. Човек обича не защото иска, а защото не може да заповядва на сърцето си.
Тази, истинската любов - за нея казват, че не съществува, но аз вярвам и ще е така, докато не умра. Може би ти звуча като луда сега, но дай Боже всекиму такава лудост, защото в нея се крие истината.
Прегръщам те и те моля да забравиш критиката към себе си, остави нещата да се развиват от само себе си. Ти само действай според сърцето си. Много мъже докосваха тялото ми. И никой душата ми, беше девствена.
Тя... душата ми... Ти си този, който отне девствеността. Има хора, които започваш да обичаш от момента на запознаването и не можеш никога да престанеш.
В живота си имал ли си такъв човек? Който да не се отказва от теб дори когато вижда, че ти го правиш. Да прави всичко за теб... Дори да казваш, че не искаш нищо. Човек, който да те обича и в най-лошите ти моменти. Дори когато го отблъскваш, той да не си тръгва. Да се бори за теб... Ако го откриеш, не го губи!”
И още, и още, но не ги запазих. По скайпа, по телефона разговори с часове. Колегите се чудеха какво става. И какво накрая?! Бил съм луд. Даваше ми надежди, спяхме в София заедно няколко пъти, ама защо съм мислил, че има нещо? Ами какво да мисля след всички тези неща, Иве??? Какво???
Това са чувства, с които ти си играеше. Не съм луд или поне не бях, докато ти не се появи
