Историята познава много поливалентни състезатели, които са еднакво успешни в различни спортове. България има своите такива примери с Никола Димитров-Фъц (футболист и състезател в северната комбинация), Александър Шаламанов (футбол и алпийски ски) и Никола Цанев (футбол и хокей на лед).
Спортът познава един много любопитен случай на състезател, който е много успешен в две коренно различни дисциплини.
.PNG)
Алфред Ейсенбайсер е роден на 7 април 1908 г. в град Чернивци на територията на Австро-Унгарската империя. След края на Първата световна война градът, който днес е в територията на Украйна, е присъединен към Румъния. Ейсенбергер започва да играе футбол в местния Ян Черновиц (клубът на местните етнически германци). През 1930 г. се мести друг местен клуб – Драгош Вода и още същата година попада в националния отбор на Румъния, където е по-известен с името Алфред Ферару или Фреди Ферару. Момъкът е бил строен, красив и е хващал окото на всички мадами.
С румънския представителен тим отива да играе на първото в историята световно първенство, проведено в Уругвай през 1930 г. Там Ферару действа в халфовата линия и в двата мача на Румъния (победа с 3:1 над Перу и загуба с 0:4 от Уругвай).
Завръщането от Мондиала води до една от най-невероятните и стряскащи истории, каквато вероятно може да бъде видяна само във филмите.
Студена вана, която взима на кораба по обратния път от уругвайската столица Монтевидео до Европа, става причина футболистът да се разболее от пневмония. По време на пътуването през Атлантическия океан състоянието му се влошава изключително много.
В италианския град Генуа представителите на румънския национален отбор са принудени да го оставят в местна болница. Сигурни, че той изживява последните си дни, викат свещеник, който да даде последно причастие на халфа.
При пристигането на тима в родината хората забелязват отсъствието на Алфред. Разпространяват се слухове, че е починал. Майка му научава от неговите съотборници, че синът й е оставен на смъртно легло в Генуа.
Отчаяната женица започва да подготвя погребението на 22-годишното си момче, въпреки че тялото липсва.
Но в деня, когато ритуалът трябва да се извърши, Ейсенбайсер се прибира в Чернивци. Когато майка му го вижда на прага на къщата, припада. След като се съвзема, не може да повярва, че синът й е „възкръснал“. Той е блед, ужасно отслабнал, но е жив. Оказва се, че е оцелял по чудо, защото в онези години пневмонията е смъртоносно заболяване.
На Фреди са му необходими още два-три месеца, за да укрепне и оздравее напълно. Когато е напълно готов за играе, отново рита топката за местния отбор Драгош Вода. След две години се мести в Букурещ, за да носи екипа на Венус.
В столицата започва да съвместява футбола с друг спорт – фигурно пързаляне. Дори става национален шампион при двойките и представя Румъния на европейското първенство през 1934 г. в Зеефелд (Австрия), където заедно с Ирина Тимчич заемат седмото място.
Две години по-късно двамата участват на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен и завършват на 13-о място с резултат 9,0.
Той е първият от тримата футболисти в историята, които са участвали на световно първенство и на Зимна Олимпиада. Другите двама са шведът Орвар Бергмарк (Мондиал'58 и Осло'52 в бендито) и българинът Александър Шаламанов (Мондиал'66, Мондиал'70 и Скуо Вали'60 в ските).
През 1939 г. Алфред Ейсенбайсер отново участва на европейско първенство по фигурно пързаляне, но този път заедно с Илеана Молдован. Представянето им в Давос (Швейцария) е слабо и финишират на последното девето място.
В същото време изявите на халфа на футболния терен са значително по-успешни. С екипа на Венус (Букурещ) печели шампионската титла през 1934, 1947 и 1939 г. През 1944 г., на 36-годишна възраст, румънският национал прекратява кариерата си.
И тук започва друга интересна част от неговата биография. Според едни информации Алфред отива да живее в Германия още през 1944 г. Според други, остава в Румъния и продължава да се състезава във фигурното пързаляне, за да стане шампион през 1954, 1955 и 1958 г. заедно с Ирина Тимчич, която тогава вече е с нова фамилия – Минкулеску. Едно е сигурно, Алфред Айсенбайсер все пак се мести в Германия. На 1 юли 1991 г. умира на 83-годишна възраст в Берлин. Този път наистина…
Алфред Ейсенбайсер (в кръгчето)
