Той е на 90 години и по-голямата част от живота си е посветил на това да построи катедрала, умален модел на „Свети Петър“ в Рим. Казва се Хусто Мартинес Галего, но всички го наричат Дон Хусто, а мнозина го смятат за жив светец.
Като благодарност към Бог, че е оцелял от туберкулоза.Бил на 11, когато видял как по време на гражданската война в Испания храмът в градчето е умишлено разрушен, което оставя болезнен спомен в съзнанието му. На 20 години става послушник в манастир, но когато е на 35 се разболява от туберкулоза и го напуска, за да се върне в родния дом. Лекарите не дават шанс за живота на младия мъж и Хусто се заклева, че ако оцелее, ще вдигне нов храм. И чудото става – той оздравява, а през 1961-ва започва градежа върху наследствена земя, съобщи „24 часа”.
Всяка сутрин Дон Хусто става в 3,30 и започва да обикаля строителни обекти в околността, минава и през близка фабрика за тухли, за да задели бракуваните. С помощта на добри хора извозва материалите до обекта, а често предприемачи му даряват арматура, цимент и др. Разказва, че и досега много хора му се подиграват и дори му излязъл прякор – El Loco (Лудият).
Но има и такива, които му помагат. Някои му носят различни използвани материали, други даряват малки суми, трети работят доброволно. Така Дон Хусто вдигнал по-дебелите вътрешни колони от използвани варели от гориво, а декоративните от метални кутии от какао. Мъжът не пропуска ден без да се труди, без значение дали ще е на покрива или ще помага за изографисването, което е в ход, заедно с куп довършителни работи. Защото катедралата е почти готова и вече се издига на 35 м височина, а общата й площ е 4740 м.
И до днес строежът върви без каквито и да било чертежи или архитетурен план. Дон Хусто твърди, че всичко това е в неговата глава, а знанията му са дар Божи. Сигурен е, че скоро ще успее да завърши и покрива, а малко след това и да узакони катедралата, така че в нея да има религиозни служби. Иначе туристи идват в Мехорада дел Кампо от години, за да видят как расте катедралата. Дон Хусто ги пуска и вътре, но не взима входна такса. Все пак признава, че не би отказал дребни дарения, за да може да довърши обещаното от благодарност.
