Традиционното мъжко хоро влезе във водите на река Тунджа на Богоявление, минути след 8 часа, предаде кореспондентът на БГНЕС от Калофер. С тъпани и песни калоферци, хванати на хорото, нагазиха в ледените води на Тунджа.
С бавна стъпка, пеейки "Залюбила е Василка двама", мъжете приближиха моста на Тунджа, където поп Тодор хвърли богоявленския кръст във водата, а белите гълъби полетяха в небето. Традиционно богоявленският кръст бе предаден в ръцете на най-малкия участник в мъжкото хоро. Тази година това е Драган Коджейков. Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години. В реката влизат само мъже, които цяла нощ преди това са загрявали с червено вино и домашна ракия.
Ритуалът по ваденето на Светия кръст се прави за здраве. Не само калоферци, но и във всички краища на България, хората казват, че който е нагазил в ледената вода не се е разболял, него настинка не го лови. А ако във водата има лед, то годината ще бъде здрава и добра за хората. БГНЕС припомня, че според легендата Калофер е основан през 1533 година. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, "владеели" тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани.
Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила Султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен "Алтън Калофер" - Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците.
Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен. На 6 януари се отбелязва и 167 години от рождението на Христо Ботев. Той е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.
