Съпругът ми Петър винаги е бил много близък с родителите си. Отначало ми се стори прекрасно: той уважава, цени, обича семейството си.
Петър има две деца от първия си брак - Димитър и Данаил. С тях се разбирахме страхотно: ходехме в паркове, посещавахме кафенета, празнувахме заедно празници. Искрено се влюбих в тези момчета, защото аз самата не мога да имам деца поради здравословни проблеми. Затова реших да им дам любовта си. В сърцето си се надявах, че някой ден все пак ще мога да родя бебе.
Живеехме в къщата на родителите на Петър. Свекърите ми ме приеха добре и ми дадоха втория етаж. Понякога обаче звучаха упреци:
- Защо ми взе чашата?, вземи си своя.
- Тук не се слагат обувки.
– Защо елда за вечеря, а не супа?
- Защо не изми чиниите?
Не се чувствах като господарка в тази къща. Нещата се влошиха, когато започнахме да разделяме храната в различни хладилници. Дори не ми беше позволено да взема нещо „извънземно“.
Един ден намекнах на Петър, че е време да се изнеса и да наема апартамент.
- Скъпа, аз нямам толкова пари. Знаеш ли, трябва да плащаме ток и вода, издръжка за деца и също така да живеем с нещо ние самите.
Изчаках търпеливо Петър да реши да се премести. На 30+ години да живееш с родителите си е съмнително удоволствие. Изглежда, че си възрастен, но все още се чувстваш като дете.
Преди месец почина баба ми Стефа. Тя беше тежко болна и лекарите не даваха надежда. С родителите ми организирахме погребението, платихме църквата и ковчега. Три дни не можех да се съвзема от загубата. Баба ми беше много скъп човек. Смъртта й остави празнота в сърцето ми.
Преди смъртта си баба ми прехвърли апартамента си на мен - малка двустайна жилищна площ в тих район. В близост имаше добри съседи, удобни транспортни връзки, голям магазин.
Реших отново да говоря с Петър за преместване. Надявах се, че сега ще ме подкрепи.
– Има апартамент, останаха само дребни ремонти. Ще купим легло, гардероб, може би пералня...
- Или може би е по-добре да продадеш този апартамент?
Въпросът му ме стъписа. Оказа се, че Петър вече е направил своя план.
- Защо да продавам? Не искаш ли да се преместиш там?
- Не. Защо ни е нов апартамент? По-добре да останем тук. Парите от продажбата ще разделим: едната част ще похарчим за ремонт на кухнята и хола, а другата ще вложим в банката за лихва.
- В банката?
- Да, за Данаил и Димитър, за да имат бъдеще.
Бях шокирана.
– Защо да мисля за твоите родители и деца?
- Защото си ми жена и живееш тук. Не мога да оставя родителите си.
Свекърите са здрави, работят, нямат нужда от нищо. За мен е загадка защо Петър реши да остане.
Реших да инвестирам парите си в ремонт на апартамента. Баща ми и чичо ми, опитни майстори, ми помагаха. Но всеки ден чувам едно и също:
- Кога ще обявиш апартамента за продан?
Свекървата се включи в разговора. Буквално ме кълват като гарвани. Невъзможно е дори да се пие кафе на спокойствие - започват да питат дали апартаментът се продава.
Вчера Петър ми даде ултиматум:
- Или продай апартамента, или се развеждаме. Не разбираш ли, че това място има нужда от ремонт? Защо да живеем отделно?
Честно казано, поведението му наистина ме разочарова. Сега искам да си опаковам нещата и да се преместя в апартамента веднага щом приключи ремонта.
Какъв съвет бихте дали на нашата читателка?
