Тази истинска история от миналия век разказва за любовта , по-силна от капризите на времето. Фон на разказа е Втората световна война , а главните герои - влюбена двойка, разделена от приумиците на съдбата.
Младата жена срещнала мъжа си Били през 1943 година. Двамата се оженили бързо.
Били бил пилот и младата съпруга имала само шест кратки седмици, за да се наслади на брака си. След това Били се върнал на служба.
Били заминал, а тя го чакала. Накрая получила така желаното писмо от Франция. Били й пишел, че се връща. Писмото било с дата 8 юли 1944 г. Най-накрая! Тя нямала търпение да види мъжа си след дългата раздяла. Толкова й липсвал...
Но Били не се върнал.
Пеги позвънила на родителите му, за да се убеди, че не е при тях. Но и те чакали с тревога.
След няколко седмици младата жена получила още едно писмо от Франция. Този път обаче то не било от мъжа й, а от военния щаб. В него й съобщавали, че Били изчезнал по време на изпълнение на военна мисия на 7 юли 1944 г.
Пеги не можела и не искала да повярва на написаното. Датата, на която той изчезнал, била с ден по-рано от датата на писмото, в което й казвал, че се връща у дома. Няма как да е изчезнал и да й е написал писмо.
Пеги обмислила всички възможни сценарии, но военните не успели да обяснят ситуацията. Тя се обърнала за помощ и към полицията. Там й обяснили, че на фронта са загинали милиони и съдбата на много от тях завинаги ще остане неизвестна.
Въпреки това грешката в датите продължавала да не й дава покой. Ако знаеше, че Били е загинал, всичко щяло да е различно, но грешката в датите, писмо, в което той пишел, че е уволнен от службата, не спирала да я преследва.
(25).jpg)
Тя си представяла, че може би той е ранен, че е загубил е паметта си, а в най-лошия случай - че не иска да се върне при нея и сега живее някъде във Франция. Тя дори била склонна да подозира, че Били се е върнал в Америка и се е скрил от нея. Но никога не си позволила да мисли за най-лошото.
Минавали години, а Били не се връщал и не показвал признаци на живот. Родителите му починали, без да разберат какво се е случило със сина им. А Пеги продължавала да чака, въпреки че с течение на времето надеждата, че той ще се върне, започнала да угасва.
Въпреки това тя продължила с опитите да разбере тайната на неговото изчезване и да разкрие истината за случилото се.
Пеги не продължила живота си без Били. Не го забравила, не се омъжила повторно, нямала деца. Той останал неин съпруг завинаги, без значение поради каква причина е изчезнал.
68 години след мистериозното му изчезване тя най-накрая узнала истината.
Жената редовно изпращала запитвания до властите и в продължение на много годините получавала писма с едно и същото съдържание, което започвало с думите: "Съжаляваме, но, за съжаление, съдбата на вашия съпруг остава неизвестна за нас".
Благодарение на работата си, племенникът на Били, който бил наясно с трагичната семейна история, имал достъп до поверителни материали и информация. Един ден той се натъкнал на подробности, които му помогнали да си изясни целия случай.
В документите той прочел, че наскоро кметицата на малко френско градче е търсила информация за Били. Това било много интересно и той решил да проследи следата. Свързал се с нея и най-накрая всичко се изяснило.
В деня след като написал писмото, Били се съгласил да участва в мисия. Германците нападнали градче близо до лагера му. Пилотите били изпратени да помагат на френските партизани, които бранели града.
Един от пилотите обаче не се върнал. Самолетът на Били бил свален. Партизаните го намерили мъртъв. Но когато чули приближаващите се германци, избягали.
Германците взели документите на Били, а когато по-късно партизаните се върнали на мястото, видели само името върху якето му. Пишело само "Д. Харис" и французите решили, че е канадец и с почести го погребали в местното гробище.
Сега, на годишнината от освобождението си, градът планирал празник в чест на героите, които са дали живота си в негова защита.
Когато Пеги научила цялата истина, в сърцето й се разразила буря от противоречиви емоции. Истината убила надеждата, но я освободила.
Пеги била поканена на тържествата във Франция, участвала в тях заедно с племенника на Били и приела всички почести, дължими на съпруга й за героичната му смърт на бойното поле.
Там срещнала и един от партизаните, който тогава намерил мъжа й. Тя разбрала, че датата в писмото е просто грешка. Трябвало да пише 17 юли, защото точно тогава са свършили боевете по защитата на града.
Пътуването до Франция било много емоционално преживяване за Пеги.
"Мисля, че най-добрият начин да опиша всичко това, е думата "облекчение". През целия си живот създадох стотици, хиляди сценарии за случилото се с него. Не мога да кажа как се чувствах, когато си представях съдбата му по различни начини.
Най-накрая зная цялата история, зная какво наистина се е случило. Това беше Били. Въпреки че вече беше уволнен от служба, той не се е поколебал да защити справедливата кауза. Жалко, че родителите му си отидоха, без да узнаят истината за сина си", споделя тя.
