„Ако някога намерите имането ми, конете ще си подковавате със злато“, казал римски владетел, преди да напусне централния дял на Средните Родопи. Легендата за несметното му богатство, останало в планината, все още е жива.
По време на прокарването на пътя от Баните до Петково през 1937 г. около разклона за Кръстатица работниците извадили три големи съда със златни монети, разказа кметувалият цели 30 г. в Белев дол Бойко Чолаков (75 г.). „Никой не знае кой тогава е прибрал златото. По-късно през 60-те години на миналия век в същия район по време на геоложки проучвания отново са открили глинен съд, пълен с монети. Лично компресористът, който е работил на обекта, ми разказа как една сутрин е намерил мястото разкопано от иманяри, а в земята се виждало гнездо от делва. Тиклата, върху която той си почивал в местността Козарника, била обърната през нощта, а под нея зеела празната дупка“, спомня си Чолаков.
Живото предание
За живот преди хилядолетия около Шилнестия камък разказват основите на крепостна стена на по-малко от километър над него. „Местоположението й е стратегическо, подобно на Асеновата крепост край Асеновград. От нея се разкрива изключителна гледка“, казва председателката на читалище „Христо Ботев“ в Малка Арда Иглика Черкезова. От майка си жената знае, че в подземието на крепостта някога е имало голям запас от зърно. Местните хора и до днес разказват как мишки направили пътечки от жито, пренасяйки го от крепостта към Кръстатица.
Разковничето за намиране на богатството на владетеля е скрито в подземна вода, за която всеки в района знае, че съществува, но все още не е открита. От нея тръгвал синджир, който води до мястото, където е зарито имането, цитират преданието местните. Много от тях нееднократно са се опитвали да намерят умело скритото съкровище, но късметът не споходил никого. Други пък вярват, че жълтиците са прокълнати с тежки заклинания и дори не са помисляли да ги търсят. Късно вечер или рано сутрин по козите пътеки често се изкачват иманяри. Говори се, че около скалата са зарити златни сечива и инструменти.
Проклятието
„Казват, че съкровищата са защитени със заклинания. Едно от тях например е, че е заровено въже, което ще се превърне в змия и тя ще се появи, ако някой копае над имането. Често се говори и че който намери заровено злато, умира.
Най-вероятно тези, които някога са закопали богатствата си върху тях, са посипвали уранов прах, от който настъпва отравянето на иманярите“, разказва Чолаков. Според него имането край Шилнестия камък е много хитро заровено и може да бъде открито единствено със съвременни уреди. Местните се надяват несметното богатство да попадне в ръцете на археолозите, а не да стане плячка на иманярските нашествия.
„Всеки, който е посегнал на имането, е бил застигнат от нещастие. През 60-те години на миналия век трима приятели от съседното село Оряховец тръгнали да търсят златото и не след дълго всички починали.
Въпреки това не мисля, че страхът спира хората да търсят съкровището, но и досега то не може да бъде намерено“, допълва Черкезова. Кметството и читалището в Малка Арда смятат да включат Шилнестия камък в екопътека и да разказват на туристите легендите за заритото в околностите съкровище.
Местността не е проучвана от археолози
В местността край Шилнестия камък и до днес не са правени археологически разкопки, категоричен е археологът Никола Дамянов, който 36 години е бил директор на Смолянския исторически музей и е автор на археологическата карта на Средните Родопи. Той също е чувал легендата за несметното богатство на римския владетел, заровено край Кръстатица.
„Аз знам повече от 3000 паметници на културата в Смолянска област. Нашата планина е ранно заселена и никога не е обезлюдявана. За съжаление почти няма обект, който да не е пострадал от иманярско нашествие“, казва Дамянов. Според него иманярите боравят с много по-модерна техника от археолозите. „Най-голямата грешка бе допусната при управлението на министър-председателя Филип Димитров.
Тогава всички музеи в страната трябваше да дадем пълни списъци на археологическите паметници на културата заедно с координатите за местонахождението им, защото предстоеше възстановяване на поземлената собственост. Иманярите се снабдиха с тях и до ден днешен копаят наготово“, категоричен е археологът.
Той не изключва възможността археолози да консултират иманярите заради ниските заплати на научните работници. Живеещите около Шилнестия камък родопчани пък още чакат учените да изследват района и да потвърдят или да отрекат легендите, които се предават векове наред.
