На 15 май се предвижда да пристигне чудотворната икона на Св. Богородица, "Надежда на обезнадеждените" от манастира Панагия Миртия, митрополия Етолия и Акарнания, Гърция.
Инициативата е във връзка с честванията на 1150 годишнината от Покръстването на българския народ и 1145 години от основаването на Българската православна църква, съобщиха от Св. Синод. Историята на иконата Панагия Миртия е едно доказателство за истинността на православната ни вяра, разказва игуменът на манастира Панагия Миртия йеромонах Йосиф.
През периода на Венецианското нашествие, латинците нахлули и превзели гр. Навпакт. Един римокатолически кардинал дошъл с лукавата идея и цел - да отслужи литургия във всички манастири в околностите на езерото Трихонида. Когато наближил манастира Миртия, Св. Богородица не допуснала това деяние и по чуден начин иконата изчезнала. Монасите от манастира и жителите на това място счели, че с присъствието си римокатолическият кардинал ще оскверни светата обител и заедно я напуснали. След доста години, иконата на Св. Богородица била намерена от един овчар в един храст - мирта.
Оттогава иконата е наречена Панагия Миртиотиса или Св. Богородица Миртиотиса . Около 1200-та година на мястото, където е намерена иконата бил построен малък манастир и църква с името Панагия Миртия. Това, което трогва всеки поклонник е надписът над дясното рамо на Св. Богородица, а именно "Надежда на обезнадаждените", тоест Тази, която е надежда на всеки отчаян и обезнадежден. През 1493 г. известният местен иконограф Ксенос Дигенис завършва изписването на манастирския храм. С времето образът на Св. Богородица изцяло се заличил.
Монасите от манастира помолили иконописеца да направи точно копие на първообраза, тъй като той помнел първоначалното изображение. С голямо благоговение, след усилена молитва той успял да спази особеностите на първообраза, а именно: изражението на Св. Богородица, което съчетава едновременно радост и печал, което всъщност е в синхрон с написа "Надежда на обезнадеждените", както и бадемовите очи на Св. Богородица, които отличават този й образ от всяка друга нейна икона. Това е първият път, когато иконата излиза извън Гърция и втори път от манастира. По този начин, тя оставя трона си в манастира и посещава една чужда страна. Веднъж в региона имало голяма суша.
Жителите били много разтревожени, като гледали как посевите им се съсипват. Те отишли в манастира с молба към монашеското братство да изнесе иконата и да извършат лития в цялата област. Монасите с радост откликнали и излезли с литийно шествие от манастира. Преди още да стигнат половината от пътя, в небето започнали да се събират гъсти дъждовни облаци, след което се излял проливен дъжд. Хората се изплашили и искали да се разбягат, но игуменът казал никой да не тръгва. Всички заедно продължили литията и като се върнали в манастира благодарили на Св. Богородица. В около 1930 г. народът бил изправен пред ново бедствие – нивите били нападнати от скакалци. Населението на областта отново се обърнала към игумена на манастира с молбата за литийно шествие с иконата на Св. Богородица Миртиотиса. Братята на манастира помнят разказите на възрастни хора, от които чули как скакалците се вдигнали от земята и се издавили в езерото Трихонида, подобно на свинете от евангелското събитие, които се издавили в Генисаретското езеро.
В днешно време има много случаи, когато Св. Богородица дава радост и благодат на млади бездетни семейства. Жените, след като заченат и родят, се връщат в манастира с рожба в ръцете, за да благодарят на Св. Богородица. По традиция това се случва на 40 ден на детето, когато се чете очистителна молитва на майката.
Св. Богородица изцелява и много хора от различни болести, дори и от рак.
Жените, след като заченат и родят, се връщат в манастира с рожба в ръцете, за да благодарят на Св. Богородица. По традиция това се случва на 40 ден на детето, когато се чете очистителна молитва на майката. Св. Богородица изцелява и много хора от различни болести, дори и от рак. Голяма част от тях не са виждали нито чудотворната икона, нито са чували за манастира. Божията Майка им се явява по чудесен начин и ги упътва към манастира си, за да й се поклонят и благодарят за изцеленията си, разказва още йеромонах Йосиф
