Едва ли можем да си представим какво става в ума на човек с IQ 300, имайки предвид, че средностатистическата стойност на коефициента на интелигентост е 101-110 (хора с подобно IQ) се считат за интелигентни. Днес ще ви разкажем увлекателната, но същевременно тъжна история на доказано най-умния човек, живял някога на Земята .
Неговото IQ е между 250 и 300, много повече, отколкото на Айнщайн (160) и Исак Нютон (190), както и на редица други известни гении.
Той се казва Уилям Сидис и е роден в Ню Йорк през 1898 г. Вярва се, че гениалността му е плод на родителски експеримент. Майка му Сара и баща му Борис са украински емигранти, той е професор по психиатрия, тя лекар, и двамата сами по себе си изключително интелигентни. Те вярват, че всичко може да бъде научено, и превръщат сина си в обект на своеобразен експеримент.
Двамата си поставят за задача да изследват колко умно може да стане едно човешко същество, когато работиш неуморно над неговото развитие и повишаване на знанията и интелекта му. И успяват. Въпросът е на каква цена.
Освен всичко останало, на 6 години малкият Уилям владее писмено и говоримо английски, френски, немски, руски, иврит, гръцки, латински, турски и арменски. Звучи невероятно, но е факт. Очаквано малкият гений се превръща в медийна сензация и всички представители на четвъртата власт просто полудяват по него. Всеки журналист иска да се добере до Уилям и да разкаже историята му в поредния вълнуващ материал.
Само две години по-късно Уилям Сидис представя пред света нещо нечувано до момента – свой собствен език, наречен Вендергууд (Vendergood), който съдържа латински, гръцки, немски и френски елементи. В него има граматически правила, времена и дори осем падежа. Малкият вундеркинд описва подробно своето творение в книга – „Книгата на Вендергуд“. Пише и други книги на разнообразни теми, твори и поезия.
Завършва гимназия за шест месеца и на 11 години влиза в Харвардския университет. Там Уилям Сидис се оказва по-умен не само от своите състуденти, но и от повечето си преподаватели – именити професори в различни области на науката. Той остава в историята като най-младия човек, приеман някога да учи в престижния университет. Още докато трае обучението му, е поканен за лектор и изнася лекция за четириизмерните тела. Тя завладява и студенти, и преподаватели.
Всички са изумени от интелекта и необятното познание на 12-годишния Сидис.
На 16 години Уилям се дипломира в Харвард. Занимава се за кратко с преподавателска дейност, като използва огромните си способности и знания в областта на висшата математика. Но се оказва, че преподаването не е неговото нещо, и той бързо се отказва от него, разказва сп. „Осем“.
Уилям Сидис започва да се лута между живота и науката, между хората и тяхното неразбиране на неговия свят. Младият гений – още ненавършил 18, се чувства твърде изморен от цялата слава и шумотевица около себе си. И взима съдбоносното решение да се оттегли от света и хората и да заживее в пълна изолация. По това време младежът убедено заявява, че никога няма да се ожени. Така и става.
Неговата доброволна изолация продължава до 1919 г., когато 21-годишният Уилям е арестуван за участие в политическа демонстрация в Бостън. Осъден е на 18 месеца затвор.
След като излиза от затвора, най-умният човек в историята заживява като същински номад. Започва да се мести от град на град. Доброволно се превръща в черноработник, наеман на най-различни места и позиции като чиновник, шлосер, стругар, дърводелец и др. Постоянно сменя името си, за да запази самоличността си в тайна. Може би именно тази простота на нещата е това, което винаги му е липсвало.
Междувременно Сидис написва десетки книги, свързани с космологията, американската история, антропологията, философията, политиката и др. И тези книги обаче той държи да не бъдат свързвани с истинската му самоличност и ги подписва с различни псевдоними. Това е причината в крайна сметка така и да не става ясно точно колко и какви книги е написал. Едно от най-известните му произведения е „The Animate and the Inanimate“ („Живото и неодушевеното“). В нея Уилям разсъждава над произхода на живота, космологията и законите на термодинамиката. Смята се, че в зрелите си години Сидис е знаел перфектно над 25 езика и диалекта, които продължил да упражнява.
Когато е на 42-годишна възраст, репортерка от The New York Times го открива и завързва контакт с него, без да разкрива истинската си самоличност. Двамата започват да се срещат често и говорят на най-различни теми. Целта на репортерката е да събере възможно най-много данни и факти за истинската история на някогашното дете чудо и мъжа, в когото се е превърнало. В крайна сметка излиза материал, който не обрисува в никак добра светлина Сидис. Точно обратното. Историята звучи така, сякаш той буквално е ударил дъното и е изгубил разсъдъка си. Според мнозина това е самата истина.
Но Уилям не оставя нещата така. Той съди прочутото издание за клевета и вмешателство в личното му пространство. Сидис обаче губи делото. Съдията отсъжда, че тъй като той е публична личност, то и животът му е публичен.
Последните години от живота си Уилям Джеймс Сидис прекарва отново в пълна изолация и самота. Той не поддържа и връзки с роднините си. Освен тоталната самота, негов спътник е и бедността. Той работи като чиновник с много ниска заплата – колкото да свързва двата края.
На 17 юли 1944 г. забравеният гений умира внезапно от мозъчен кръвоизлив. Тогава той е на 46 години.
