Един ден се събудих рано сутринта, след като имах кошмарна нощ, тъй като в главата ми се въртяха странни мисли. Нещо не ми даваше мира и се питах какво пропускам? Имах прекрасна жена и прекрасна дъщеричка на една годинка.
Преди две години се разведох с жена ми на име Лидия. Тогава бях на 51, мислех, че семейният ни живот се е разпаднал. Нашето семейство просто се "изхаби". Жена ми често се оплакваше и винаги имаше нещо, което не я устройваше. Не бих казал, че с възрастта бях станал по-лош, но жена ми започна менопауза, която напълно я промени. Беше ми трудно да приема всички тези промени.
Лидия непрекъснато се оплакваше от главоболие, дразнеше се за дреболии и спореше с мен за дреболии. Интимният ни живот заглъхваше. Винаги съм бил спокоен човек, но всичко си има граници. За да избегна конфликти с жена ми, започнах да карам такси по-често. Лятото имаше много поръчки и изкарвах добри пари.
Една от поръчките включваше 38-годишна жена, която се прибираше от клуб със своя приятелка. Те бяха весели и се смееха през целия път. Започнахме да си говорим и реших да взема момичетата безплатно, за да се позабавляваме. Разменихме си телефоните.
Този ден стана за мен отправна точка за нов живот. Исках повече екстремни занимания. Отдавна исках да отида някъде на почивка, но ме беше неудобно да харча пари. Сега реших да си направя подарък - да отида на море. Предложих на жена ми, но тя отказа. Тогава вече си кореспондирах с Катя (това беше жената, която срещнах в таксито) и тя сама предложи да отиде с мен. Съгласих се без колебание. За съжаление пътуването й се провали и аз отидох сам.
Очаквах с нетърпение почивката на морето, надявайки се след завръщането отношенията ми с жена ми да се подобрят. Но за мое разочарование всичко остана същото. Лидия си гледаше работата и не ми обръщаше внимание. Понякога се чувствах като изгубено дете.
Усещах, че нещо в мен се променя. Един ден Катя ми писа и ме покани да се видим с нейни приятели в бар. Съгласих се. Това беше точката на промяна в живота ми. Започнахме да се срещаме тайно. Не излъгах жена си, тя дори не се интересуваше къде отивам или какво правя. Беше тъжно.
Отношенията с Катя се развиха бързо. Разликата в годините нямаше значение за нас и аз не се чувствах нито по-стар, нито по-млад. Имаше много емоции и радост. Катя харесваше по-възрастни мъже и не се учудих, че избра мен. Външният ми вид беше доста приличен и с Катя си прекарвахме страхотно.
След два месеца срещи с Катя реших да напусна жена си. Тогава действах на емоция и необмислено. Лидия реагира много бурно, сякаш едва сега разбра, че ме губи.
С Катя се оженихме и скоро ни се роди дъщеря. Станах баща за втори път, вече имах възрастен син. Постигнах това, което исках - животът ни беше пълен с емоции и преживявания.
Но въпреки всички прелести на новия ми живот, забелязах, че нямам достатъчно енергия за семейни задължения. Малката ми дъщеря изискваше много внимание и грижи и ми ставаше все по-трудно да се справям с този натиск. Здравето ми се влошаваше и мечтаех за лек и безгрижен живот, пълен с радост и щастие. Но когато получих всички тези емоции, разбрах, че всъщност щастието е в предишния ми живот.
Сега се чувствах уморен и нещастен. Животът с Катя изискваше много усилия и не можех да се справя с това. Бившата ми жена, Лидия, изведнъж започна да ме преследва, да ми звъни и да ми пише, да говори за чувствата си. Тя се промени и стана по-красива в моите очи. Сега я гледах с други чувства. Но бях изправен пред избор между семейството с Катя и връщането при Лидия.
Чувствах се глупаво и объркан. Животът ми се разви така, че имах дете от Катя и се ожених за нея, но дълбоко в себе си все още обичах бившата си жена. Отговорът на въпроса какво да правя изглеждаше неразбираем.
Всеки път, когато посещавах Лидия през уикенда, прекарвахме време в разговори и припомняне на миналото. Присъствието й предизвикваше у мен различни емоции и смесени чувства. Знаех, че не искам да я загубя, но страхът ми от отговорност и невъзможността да живея два живота ме спираха.
Сега се чувствам раздвоен и нещастен, защото не мога да избера истинския си живот. Дъщеря ми с Катя носи радост и сила, но душата ми се връща към Лидия, която е останала в сърцето ми дълги години. Може би отговорът се крие в мен и трябва да взема решение, без да го отлагам. Може би тогава ще намеря начин да бъда щастлив, независимо от обстоятелствата.
