На Богоявление получих обаждане, благодарение на което днес съм жива, а това желание беше изказано в полунощ!

На Богоявление през 2018 година Лидия Стоянович завинаги ще запомни този ден. Днес тя е успешна и красива млада жена, магистър инженер по архитектура, която уверено върви напред в живота. Сега всичко изглежда като приказка, но само преди седем години тя е била уплашено момиче, което чакало трансплантация на черен дроб, за да може да живее.

Миналото ѝ е белязано от години на несигурност, прекарани предимно в болнични коридори, с непрекъснато очакване на най-важното обаждане в живота ѝ. Нейното детство и младост са били пропити от страх и тревогата, която винаги витаела около въпроса: „Боже, ще получа ли нов черен дроб?“

След като прекарала четири години в Италия в очакване на трансплантация, по съвет на своята лекарка Тамара Милованович, Лидия решила да продължи лечението си в Белград. През 2017 г. била включена в списъка на чакащите.

Лидия си спомня този ден с най-малките детайли.

„Мама ме събуди рано тази сутрин с обаждане и ме попита дали съм поканена за трансплантация. Все още сънена ѝ казах, че не са ми се обадили, и учудено я попитах защо ме пита това. Тя ми отговори, че е сънувала небе, пълно със звезди, и тъй като всяка година на този ден си е пожелавала едно и също желание, била убедена, че през нощта ми се е обадили.“

Само два часа по-късно телефонът на Лидия звъннал.

„Д-р Милош Щулич ми каза, че има орган и че трябва да отида в спешния център. Това са моменти, когато наистина преживявате емоционален влакче – изпитвате радост, страх, благодарност, вълнение... Но волята за живот е по-силна от страха.“

Черният дроб, който Лидия получила, бил на Лейла. Шест години по-късно Лидия се запознала със семейството на своя донор.

Срещата с Лейла: Сълзи от загуба и усмивка за спасението на един млад живот

Емоциите, които не могат да бъдат контролирани, нараствали неудържимо. Журналистите, които наблюдавали тази невероятна среща, също били обхванати от необясними чувства. В стаята на Лейла, Лидия и майка ѝ Фатима си споделили истории за деня, който променил живота и на двете.

Фатима споделя:
„Тя ми каза: ‘Мамо, боли ме главата.’“

Лейла, която тогава била на 20 години, трябвало да бъде в Тузла за изпит по журналистика, но се прибрала вкъщи заради сватбата на братовчедка ѝ. След обяд започнала да се оплаква от силно главоболие и скованост във врата. Родителите ѝ я завели в болницата, но състоянието ѝ бързо се влошило. Лекарите диагностицирали мозъчен кръвоизлив, причинен от аневризма.

„Следващия ден ни казаха, че мозъкът ѝ вече не функционира и няма нужда да остава на апаратите за дишане. Попитаха ни за даряване на органи. В този шок си спомних, че Лейла ми беше казала, че би искала да спаси нечий живот, ако може.“

Фатима и съпругът ѝ решили да дарят черния дроб и бъбреците на Лейла.

Лидия: „Сега е като наша“

Фатима намерила сили три години след загубата да потърси тези, които живеят благодарение на органите на Лейла. Когато чула историята на Лидия, веднага я разпознала.

„Да загубиш някого, без когото не можеш да си представиш живота, е непоносимо, но когато знаеш, че няма спасение, защо да не дадеш шанс на някой друг? Лидия сега е като наша. Чувствам, че частица от Лейла продължава да живее чрез нея.“

Фатима завършва с думите:
„Не можах да спася моята Лейла, но благодарение на нейните органи бе спасен един живот. Ако имате възможност да направите същото, направете го – усещането, че някой продължава да живее благодарение на ваш близък, е неописуемо.“