Бедността се увеличи, справедливостта стана още по-дефицитна, усещането за нормалност се изпари напълно.
"Добра година" на Питър Мейл е романът, който препоръчвам за четене по празниците за осъществяване на мечтания уют. Не така уютна беше 2013 година и за много хора тя не беше добра.
Изследване на агенция "Галъп" постави българите за трета поредна година на първо място на класацията за най-страдащата нация в света.
През изминалите 12 месеца отново битът определяше съзнанието. Повече от половината от хората в България - 57%, страдаха от недостиг на храна, лоши жилищни условия, лошо здраве,много силен стрес, тревожност, тъга и гняв, имаха ограничен или никакъв достъп до здравеопазване, отчете Евростат. 44% търпяха сериозни материални лишения и бедност. Страната ни отново беше най-бедната в Европейския съюз със стряскащата реалност, че
52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от мизерия и социално изключване. Младежката безработица удари 28.1% и съсипа хоризонта за бъдещето на всеки трети млад човек. Светлина в тунела е единствено падането на забраната да работят в страните от ЕС от 1 януари, за което им стискаме палци.
Според 53% от мениджърите бизнес климатът през изминалата година се влоши. Спадът на оборотите на фирмите значи, че сме купували още по-малко стоки и услуги и сме свивали и без друго свитото си потребление. За сметка на това сивата икономика зае нови територии, като мина нивата отпреди 12-13 години според анализ на Центъра за развитие на демокрацията.
Какво предприеха сменилите се три правителства? Парите за отглеждане на дете ще се повишат реално само с няколко лева, цената на електричеството беше върната на нивата от миналата зима, когато избухнаха социалните протести, свалили правителството на ГЕРБ, планираните мерки за борба с младежката безработица по-скоро ще я увеличат заради липсата на елементарна гъвкавост. Дотук ефектът е нулев, а спиралата на недоимъка ще стане видима съвсем скоро - след като всички получат високите си декемврийски сметки за ток и парно.
"Галъп" коментира така: "През 2013 г. лидерите на България се изправиха пред последиците от това, че населението страда. Протестите, плъзнали в страната, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Но в най-бедната държава в ЕС сблъсъкът заради бедността и корупцията продължава, въпреки че през май имаше предсрочни избори."
Корупцията донесе още много несгоди и нещастия, въпреки че мнозина вероятно са разрешили лични проблеми по този начин. Проучванията показаха, че повече от половината от нас приемат даването на подкуп за нормална практика в отношенията с различни хора и институции. Тази нагласа доведе дотам, че превърна в навик сключването на корупционни сделки, лиши от критичност, предизвика дебелокожие. В резултат подкупните останаха ненаказани, а недосегаемостта им - бетонирана.
Тоталната липса на елементарна човещина у политиците лъсна отново при хиляди поводи. Самозабравянето във властта пролича в липсата на чувствителност по важни въпроси - като се започне от невинни проблеми като този, че учениците нямат достатъчно часове по спорт, и се стигне до нежеланието на политическата класа да се лиши от тлъстата си партийна субсидия. Единици по високите етажи на властта показаха достойнство, като признаха грешки или се оттеглиха от постовете, които вече не заслужават.
Олигархията не отстъпи нито крачка от завзетите позиции, само смени "проекта" си. Упорството на хората й в управлението да не дават отговори за зависимостите си запали протести, които още продължават. Тази мощно бликнала енергия обаче беше разделена на снопове и хаотично разпръсната, сякаш като доказателство, че тази година повече неща ни разделяха, а малко ни обединяваха. Разделихме се на красиви и умни срещу грозни и глупави. На успели и неудачници, след като субектът на най-скандалния избор на годината - на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, не се посвени да заяви, че бил преуспял и забогатял на 33 години от труда си, въпреки че това по нищо не личи от имотната му декларация.
Престъпността и контрабандата не намаляха, незаконното подслушване мина всякакви граници, справедливостта стана още по-дефицитна, а усещането за нормалност - в онзи простичък смисъл - се изпари съвсем. В резултат ксенофобията се разрасна, бежанците, които потърсиха убежище, бяха посрещнати с недоволство, истерия и липса на толерантност, каквато обществото ни досега не беше проявявало.
И тази година мнозина от нас не спазваха правилата, заради което животът ни беше труден и нервен. Улиците останаха разбити, влаковете - мръсни, автобусите - стари, градската среда - неуютна. Селата запустяха, плажовете намаляха за сметка на бетона. Неграмотността стигна нови "върхове", посещенията на събития, свързани с изкуство, намаляха, читателите на книги станаха застрашен вид.
Впрочем, за да сложим стоп на песимизма, ето какво е казал Александър Дюма-баща: "На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът".
Щастлива Нова година, скъпи сънародници! Дано сравнението след една година да е положително.
