Джема се бори с анорексията още от 14-годишна. Също така страдала и от булимия, което довело до драстичното й отслабване.
"Не живеех пълноценно, дните само преливаха един в друг, а аз нямах сили да правя, каквото и да е било. Имах чувството, че ще си отида, докато спя и даже се надявах това да се случи“, споделя 22-годишната Джема. "Това бяха най-трудните години. Да проверяваме всяка сутрин дали се е събудила и дали диша беше просто ужасяващо. През повечето нощи не спяхме, а сядахме на пода до леглото й за да бъдем с нея. И това беше всичко, което можехме да сторим“, разкрива бащата на Джема – Стийв.
Когато стигнала до 25 килограма, вече не можела да приема храна и течности. Повръщала всичко, което погълне. Докторите прогнозирали, че ѝ остават едва 48 часа живот. По онова време Джема решава да се бори за съществуването си. Като по чудо оцелява, след което започва лечение. Няколко години по-късно, тя вече е здрава и може да се храни наново.
Ето какво й давало сили да се пребори със смъртта: "Преди всичко е нужно да благодаря на родителите си, които бяха до мен всеки миг. Сега разбирам колко голям късмет имам с тях. Те не се предадоха и не ме изоставиха. В момента съм по-щастлива от всякога. Успях да се излекувам и анорексията е зад гърба ми.“