Историите, които разказваме са различни, главните герои в тях също не си приличат, но има нещо което обединява всички тях. И това е тежката борба с най-лошата болест - рака и надеждата на тези хора за здрав и пълноценен живот.
А ето ги и нашите герои...
Кр истиян Кръстев е единствено и дълго чакано дете на младото семейство Кръстеви от с. Кошарица, Несебър. Едва на шест години Криси получава диагноза PPNET - много лош и агресивен тумор, който се е увил между прешлените на вратлето му. Родителите решават да заминат за Анадолу Медицински център, където лекарите назначават 14 химиотерапии и 32 курса лъчетерапия. Лъчетерапевтичните сеянси се правят с ултрамодерната и прецизна технология Truebeam. Лечението е успешно. Сега Кристиян е здрав, ходи на училище и отново играе с връстниците си.
Анатолий Здравков е активен, млад човек от гр. Павликени, баща на прекрасно малко момиченце. През 2011 г. Анатолий разбира че има злокачествено образувание между белите дробове. Лекарите в България му дават 2-3 месеца живот. След проведени хи миотерапии, се установява драстично уголемяване на тумора. Анатолий решава да постъпи за изследвания и лечение в Хематологичното отделение в Анадолу Медицински Център. На Анатолий е направена успешна автоложна трансплантация . Анатоли вече е напълно здрав и успява да ръководи успешно бизнеса си и да помага на други нуждаещи се хора.
Иван Любомиров * от София е на 70 год. и страда от рак на дебелото черво. След операция за премахване на тумора, направена в България, пациентът получава разсейка в мозъка. Последва втора операция и образуванието в главата му също е премахнато. След месеци химиотерапия, Иван научава, че има разсейки и в белия дроб. Семейството на Иван разбира за Анадолу Медицински Център и решава незабавно да замине за лечение там. Лекарите в Центъра назначават обща лъчетерапия на главата на пациента, облъчване на белите дробове с Кибернож и химиотерапия. Сега Иван е здрав и се радва на семейството си.
Йорданка Николова от Панагюрище е с диагноза параганглиом на синусите – злокачествено образувание, което е пробило костта и се е позиционирало върху главна артерия в близост до малкия мозък. След множество консултации с различни български специалисти и след като не получава гаранции за живота си, Йорданка заминава за Анадолу Медицински Център. Специалистите там препоръчват сеанси с Кибернож, които дават моментален резултат. Сега Йорданка е здрава и ходи до Истанбул само за профилактични прегледи.
Това са само част от нашите герои, а общото между тях е надеждата за живот, намерена в Анадолу Медицински Център в Истанбул. Всяка от историите започва по един и същи начин – от първата им среща или контакт с Мустафа Мехмедов, представителят на Центъра в България. Пациентите обикновено изпращат цялата си медицинска документация (епикризи, изследвания, хистологии, собствените си описания и въпроси) на Мустафа. Никой от тях няма грижата за нищо друго – Мустафа поема превода и изпращането на документите до истанбулската клиника, той запознава болните със становището на специалистите, той води хората до клиниката, той ги обгрижва докато ги поемат специалистите на Анадолу Медицински Център.
Учудващо е, колко мили думи могат да изрекат хората за човек, който познават съвсем бегло. Удивително е, каква благодарност струи от очите на българите, на които Мустафа е помогнал.
„Каквото и да ви кажа за Мустафа, няма да мога да го обрисувам толкова истински“, казва съпругата на Иван Любомиров*. „Той просто е страхотен човек. Няма такъв човек – няма близък, няма познат, няма роднина, които да могат да се сравнят с него. Срещу нищо. Абсолютно всеотдаен и загрижен срещу едно благодаря. Не само, когато ни заведе за първи път до Анадолу, а и след това на няколко пъти сме пътували с него, когато се е налагало и когато синът ми не е можел да ни закара. Не само това - той и там на място продължава да бъде загрижен. Пита лекарите, какво трябва да се направи, дава ти кураж. Имаме късмет с този човек тук в България. Освен това моето впечатление е, че Мустафа се ползва с изключителен авторитет в Анадолу Медицински Център и пред лекарите. Винаги гледа да си уреди пациентите, с някакво предимство си води хората“, споделя развълнуваната съпруга.
Йорданка Николова от Панагюрище се връща с благодарност към първата си среща с представителя на Анадолу Медицински Център в България. „Свързах се с Мустафа Мехмедов и отидох до офиса му в Пловдив. Там преснимаха епикризите и всичките ми медицински документи. Преведоха изследванията ми и ги изпратиха до Анадолу Медицински Център. Аз само ги занесох, нищо друго не съм правила. Мустафа е толкова народен човек, стабилен, учтив, винаги да услужи... Винаги помага и ако нещо не е наред, той ще направи всичко възможно да го оправи. Вживява се в случаите на болните, съдейства им, дава им кураж.“
„Мустафа е много печен човек“, типично по мъжки коментира Анатолий Здравков от Павликени. „Откакто съм приключил с лечението си в Анадолу Медицински Център, сигурно над 50 човека са ми се обадили да ме питат за там. Аз постоянно давам телефонния номер на Мустафа. Оттам нататък не знам какво правят, но щом веднъж се свържат с него, той вече им показва пътя. Много добър човек е!“
„Заминахме за Анадолу Медицински Център 5 коли с болни българи“, спомня си Любомира, майката на 7-годишния Кристиян. Мустафа ни заведе до клиниката. Беше се обадил и подготвил всичко. Вечерта останахме в хотела, който е до болницата. Сутринта имахме организирани часове, консултации, всичко беше подредено... Сега всичко е наред със сина ми“, продължава Любомира. „Слава на Бога, наистина всичко е наред. Благодарение и на нашите приятели, които ни свързаха с Мустафа, благодарение на Мустафа, който е уникален човек. Той е като баща за детето ми, просто толкова много го обича, толкова много се е грижил за него, не ни е оставял и той в най-трудните моменти до ден днешен.“, вълнува се младата майка.
„На Мустафа може да се има на 100 процента доверие. И той прави най-доброто, което може, за да ти помогне. В такъв момент всеки тръгва с един страх и ако нямаш такъв човек като Мустафа, който да те придружи, който да те настани, който за ръка да те води от кабинет на кабинет, ще е много трудно, изключително трудно.“, споделя съпругата на 70-годишния Иван Любомиров*.
(1).jpg)
*Името на пациента е променено по морални съображения
