Наздраве с “желязна” вода: Германски войски пият от български лековити извори

вход през zajenata.bg
За Жената
Любопитно
Наздраве с “желязна” вода: Германски войски пият от български лековити извори
7509
Източник: Труд
Снимков материал: pixabay.com
Наздраве с “желязна” вода: Германски войски пият от български лековити извори

SANUS PER AQUAM!, казвали древните римляни , което означава “Здраве чрез вода!” Оттук и модерното днес съкращение за SPA терапия. СПА - за здравите, балнеология - за болните.

България се нарежда в челото на света по множеството си лековити извори.

В зависимост от заболяванията лечението с минерални води е различно. В едни случаи водата се пие, а в други се правят бани на тялото. Важно е да се знае какъв състав има водата. Тайната на всички минерални води е една, а тя се свежда до прием на малки глътки, но често.

Само на 50 км от София лековит извор събира поклонници от векове. Мястото е привличало агриани (тракийско племе), римляни, славяни - за това свидетелстват светилищата, галериите за руди и оброците.

Изворът се намира в лесопарк “Бърдото” в град Брезник. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства железният минерален извор притежава лечебни качества, които и днес привличат болни и здрави. На цвят водата е жълтеникаво-ръждива, а вкусът ѝ е метален, стипчив. Отдавна е издигната в култ, до Балканската война я наричали “Светата вода”.

Водата-лек е призната и в чужбина. През 1907 г. е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон. През 1928 г. Дирекция за природните богатства при Министерство на търговията за първи път каптира брезнишкия извор от руднична галерия чрез дренаж и я отвежда в чешма. Следващата година по инициатива на местни жители се изгражда на обществени начала малко циментово басейнче до чешмата за лечение чрез къпане и дървен навес за събличане. Брезник е утвърден официално като курорт през октомври 1959 г.

“Труд” разговаря с доц. д-р Коста Василев, който работи в Националния център за опазване на общественото здраве, за характеристиките на “желязната” вода.

“Брезнишката минерална вода е умерено минерализирана, сулфатно-калциева, магнезиево-желязна със силно кисела реакция. Общата ѝ минерализация е между 4000 и 8000 мг/л (4-8 г/л).

Това, което има тя, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо, което не само че е полезно, но е необходимо при някои видове анемии. Освен това оказва положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. Богата на железни йони, на калций и магнезий, тя има и противовъзпалително действие върху кожата. Подходяща е за питейно лечение и профилактика при: анемии, възстановяващи се болни, състояния с увеличени потребности (бременни жени, подрастващи), притежава и диуретично действие.

Най-добре е да се употребява на курсове и по лекарско предписание с продължителност 30-40 дни на неколкократни приеми по около 100 мл. Противопоказания за лечение са хронични заболявания на черния дроб и бъбреците, както и белодробна туберкулоза. Препоръчително е пиенето да става със сламка за предотвратяване на налеп по венците.”

Според публикации на бившия републикански гастроентеролог проф. д-р Радол Цолов брезнишката минерална вода по съдържание на желязо се нарежда на едно от първите места в света. “Навремето тя се бутилираше и разпространяваше из цяла България, а дори и в чужбина”, сподели доц. Коста Василев.

Водата се влияе от кислорода и от излагането на светлина. Затова за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин С или с винена киселина.

Лечебната кал от находището също влиза в употреба, казват местните жители. От столетия те събират тинята и я ползват като лечебно и профилактично средство при екземи и други кожни заболявания.

През 1955 г. научен медицински екип проучил влиянието на водата върху 700 ученици и 121 войници в местния гарнизон с вторични анемии. И резултатите били много добри. Ветеринари доказали, че брезнишката вода има благоприятен ефект при заболявания при пилета, кокошки, свине и др.

Дебитът на минералната вода е променлив - средногодишно 7000 л/денонощие. Природата сама спазва баланса си - тази вода се пие по малко и тече малко, коментират местните.

Интересно е, че освен в Брезнишко желязна вода тече и в с. Горно Уйно, Кюстендилско, разказва доц. Коста Василев. Но според думите му тя е несъизмерима с брезнишката, тъй като в първата има около 400 мг желязо на литър, а във втората - 800 мг. Край с. Длъгнево, Старозагорско, също има извор с такава минерална вода, но с по-малко количество железни йони.

Уникалната желязна минерална вода в Брезник е достоен конкурент на Карлови Вари. Сулфатните йони в нея са около два пъти повече, отколкото в прочутата чешка вода. Нашенската по качества съперничи на водите в известните курорти Пираварт в Австрия, Арттейхо в Испания, Левико в Италия, Авейрон във Франция и др. 

300 мл на ден

е дозата, която не бива да се надхвърля. Водата е прекалено силна. Качествата ѝ са оценени и от германски войници от бронирания полк, настанил се в Брезник през 1942 г. по време на Втората световна война. Тогавашният концесионер на извора Йосиф Любенов изнасял желязната вода и за африканския корпус на германската армия.

Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Мода
Звезди
Начин на живот
Диети
Красота
още
Любов
Здраве
Родители
Коментари
галерии
Прически Маникюр Рокли Грим Обувки Бижута Аксесоари Чанти Звезди
още
Модни тенденции За дома Дизайн Екзотични Пътешествия Татуировки
Design & Development: TaraSoft