Във фалшивия свят на Холивуд рядкост са наистина здравите семейни отношения, незасегнати от скандали, раздели, наркотици и провален живот. Една подобна връзка е истинско вдъхновение за тези, които не вярват, че може да съществува истинска привързаност между дъщеря и нейните двама татковци - биологичния такъв и пастрока й.
Е, актрисата Дакота Джонсън е живият пример за горното - тя е израснала, буквално заобиколена от любов.
Постигнала успех в професията си, Дакота винаги благодари на своя "бонус татко" за подкрепата. И тази благословена връзка между доведен баща и доведена дъщеря е очарователна и заслужава да ѝ обърнем внимание.
"Аз произхождам от голямо и цветно семейство с много бракове. Имам бонус баща, за когото с течение на времето осъзнах, че всъщност е един от най-значимите хора в целия ми живот", казва веднъж Дакота Джонсън за Антонио Бандерас.
Испанският актьор се запознава с майка ѝ Мелани Грифит на снимачната площадка на филма "Двама са много". Решението им да бъдат заедно е било светкавично. По това време Грифит има две деца от предишни връзки.
Бандерас е успял да стане истинска част от това семейство. Според звездата, децата са виждали обожаващото му отношение към майка им и с времето са започнали да го възприемат като втори баща, наричайки го мило "Папонио" - смесица от думите "Папи" и "Антонио". Доведеният им баща внася малко испанска лудост в стабилния им живот, казва Джонсън. Най-важното е, че е научил децата на дисциплина.
През 1996 г. семейството празнува появата на още една дъщеря, Стела. Така Бандерас става баща на три деца наведнъж. Освен това скоро той се сблъсква със сложността на юношеството. Като всички тийнейджъри Александър и Дакота искали свобода, но Антонио бил непоколебим. В този момент актьорът осъзнава, че работата му не е да бъде техен приятел, а човек, който ще ги закриля.
Популярността на Антонио и Мелани е друга трудност, която трябвало да бъде преодоляна. Синът и най-малката им дъщеря не можели да понасят вниманието на публиката. Дакота, от друга страна, била различна - тя бързо приела позицията си да бъде винаги в светлината на прожекторите,а Антонио се възхищавал на нейната мъдрост.
Бандерас е първият, който забелязва актьорския талант на младата Дакота. През 1999 г. той я кани да участва във филма "Луди в Алабама", който сам режисира. В сценария момичето имало само няколко реплики, но било толкова сериозно настроено и отдадено към работата си, че поискало да ходи на уроци по актьорско майсторство.
Джонсън си спомня, че работата на една снимачна площадка с майка ѝ и доведения ѝ баща е била невероятно забавна. Единственото нещо, което отвличало вниманието на младия талант, било, че трябвало да се грижи за Стела, която по това време била много малка.
Наследява ли се талантът? Малко вероятно е, въпреки че отделните му компоненти може и да са наследствени. Дакота казва, че е получила силата и достойнството си от баба си, а хумора - от майка си.
Научила се е на уважение от биологичния си баща, но всичко живо и ярко в нея изглежда идва от доведения ѝ татко. Благодарение на него тя се е научила да разбира испански и да обича фламенко и хамон.
Освен това Джонсън смята, че Антонио е един от най-великите актьори на нашето време. Тя осъзнава това едва като възрастна и се потапя в професията. А важното в Бандерас, според Дакота, е, че той никога не се уморява да се опитва да се усъвършенства.
Веднъж Антонио казва за Дакота:
"Тя е моя дъщеря, обичам я. Носил съм я на раменете си на конче, пътувайки по целия свят".
Да, той държи да я нарича своя дъщеря и се гордее с успехите ѝ, сякаш е негова собствена. Когато актрисата за първи път става известна, той споделя професионалното си мнение за нейния талант, заявявайки, че тя е многостранно развит артист, просто ѝ е нужна възможност да го покаже.
